Поредният опит за трайно примирие между Израел и Ливан отново се сблъсква с добре познат проблем. Израел настоява за гаранции за сигурността по северната си граница, ливанското правителство декларира желание за спокойствие и възстановяване на страната, а посредници като САЩ търсят дипломатическо решение. И въпреки това споразуменията трудно се прилагат на практика.
Причината е, че Ливан е една от малкото държави в света, в които правителството не притежава пълен контрол върху въоръжените сили на своята територия.
Само преди дни във Вашингтон Израел и Ливан подписаха нова рамка за сигурност с американско посредничество. Споразумението предвиждаше поетапно изтегляне на израелските сили от части на Южен Ливан срещу постепенно поемане на контрола от ливанската армия и ограничаване на въоръженото присъствие на "Хизбула".
Още в първите дни обаче стана ясно колко трудно ще бъде изпълнението му. Израел продължи отделни удари срещу цели, които определя като непосредствена заплаха, а "Хизбула" обяви споразумението за "капитулация" и "невалидно", отказвайки да приеме каквато и да било схема за разоръжаване.
Защо "Хизбула" е толкова важен фактор?
"Хизбула" често се определя като въоръжена организация, но това описание е твърде непълно.
Организацията е едновременно политическа партия, представена в парламента и правителството, военно формирование със собствено командване, разузнаване и голям ракетен арсенал, както и мрежа от социални институции - болници, училища, благотворителни организации и финансови структури. За голяма част от шиитската общност в Ливан тя изпълнява функции, които в други държави се поемат от самата държава.
Това превръща "Хизбула" в политически фактор, без който трудно може да бъде взето стратегическо решение за сигурността на страната.
Как се стигна дотук?
След края на гражданската война в Ливан през 1990 г. почти всички въоръжени милиции са разоръжени.
"Хизбула" обаче запазва оръжията си с аргумента, че продължава съпротивата срещу израелското военно присъствие в Южен Ливан. След изтеглянето на Израел през 2000 г. организацията не се разоръжава, а постепенно увеличава военния си потенциал.
През следващите години тя изгражда значителен арсенал от ракети, безпилотни летателни апарати и противотанкови средства, а участието ѝ във войната в Сирия допринася за натрупването на сериозен боен опит.
Защо ливанската армия не може да замени "Хизбула"?
На теория единствената въоръжена сила, която трябва да гарантира сигурността на Ливан, е националната армия. Тя е добре организирана институция, ползва се с относително високо обществено доверие и през последните две десетилетия получава значителна международна помощ, най-вече от Съединените щати, Франция и други западни държави. Освен въоръжение и техника, ливанските военни получават обучение, логистична подкрепа и финансиране, а след тежката икономическа криза дори бяха отпуснати средства за издръжката на личния състав.
Въпреки това армията не разполага с политическия мандат и военния капацитет да разоръжи "Хизбула". Подобен опит би означавал риск от нов вътрешен конфликт, тъй като организацията има силна обществена подкрепа сред голяма част от шиитската общност и разполага със собствен добре обучен военен апарат.
Освен това ливанската политическа система е изградена върху сложен баланс между религиозните общности - християни, сунити, шиити и друзи. Армията също отразява този баланс и традиционно избягва действия, които могат да бъдат възприети като война срещу една от основните общности в страната.
Именно затова международните посредници често предлагат ливанската армия постепенно да поеме контрола над южните райони на страната. Това е и една от основните идеи на последните американски предложения - израелските сили да се изтеглят, а ливанската армия, подпомогната от мироопазващата мисия на ООН, да гарантира сигурността по границата. Засега обаче този модел се сблъсква с основния проблем - без съгласието на "Хизбула" държавната армия трудно може да наложи пълен контрол.
Не бива да оставяме впечатлението, че ливанската армия е слаба или некомпетентна. По-скоро тя е политически ограничена. Ако получи заповед да воюва срещу външен противник, тя може да действа. Но ако трябва да разоръжи най-влиятелната вътрешна въоръжена организация в страната, това би означавало риск от нова гражданска война - сценарий, който почти всички политически сили в Ливан се стремят да избегнат след трагичния опит от конфликта между 1975 и 1990 г.
Защо примирието е толкова трудно?
Израел разглежда "Хизбула" като основната заплаха по северната си граница и настоява организацията да бъде изтеглена далеч от границата или разоръжена.
Ливанското правителство обаче няма реалната възможност едностранно да наложи подобно решение.
Така възниква парадоксална ситуация. Международните посредници преговарят с официалните институции в Бейрут, но успешното прилагане на всяко споразумение зависи и от организация, която има собствено политическо и военно ръководство.
Именно затова дори когато ливанското правителство приема определени условия, това невинаги означава, че напрежението по границата ще намалее.
Иранският фактор
Допълнително усложнение е ролята на Иран.
"Хизбула" е най-важният съюзник на Техеран в арабския свят и ключова част от т.нар. "ос на съпротивата", в която участват още различни въоръжени групировки в региона.
Затова всяка ескалация между Израел и Иран неизбежно увеличава риска от напрежение и по израелско-ливанската граница.
Какво иска ливанската държава?
За официален Бейрут продължаването на конфликта има висока цена.
Южен Ливан понесе сериозни разрушения, хиляди жертви и десетки хиляди разселени хора, принудени да напуснат домовете си, а икономиката на страната и без това се намира в една от най-тежките кризи в своята история.
Затова правителството има интерес от прекратяване на бойните действия, връщане на населението и привличане на международни средства за възстановяване.
Председателят на ливанския парламент Набих Бери, който традиционно посредничи между държавните институции и "Хизбула", неслучайно предупреждава, че "мирът не може да бъде наложен едностранно". В последните преговори той също даде да се разбере, че споразумение, което не отчита вътрешния баланс в Ливан, трудно би могло да бъде изпълнено
Защо "Хизбула" трудно би се отказала от оръжията си?
За ръководството на организацията оръжията не са само средство за водене на война.
Те се възприемат като гаранция, че Израел няма да предприеме нова военна операция срещу Ливан, както и като основен инструмент за запазване на политическото влияние на движението в страната.
Генералният секретар на "Хизбула" Наим Касем определи последното американско предложение като "капитулация пред Израел" и заяви, че организацията няма да се съгласи на разоръжаване, докато Израел продължава да извършва военни операции на ливанска територия
Освен това разоръжаването би променило сериозно вътрешния баланс между различните религиозни и политически общности в Ливан.
Каква е позицията на Франция и ЕС?
Франция, която исторически има особени връзки с Ливан още от времето на френския мандат след Първата световна война, продължава да настоява за постепенно укрепване на ливанската държава, а не за нова война с "Хизбула". Париж подкрепя разширяването на правомощията на ливанската армия и международната помощ за нея, като смята, че само силни държавни институции могат постепенно да ограничат влиянието на въоръжените групировки.
Европейският съюз следва сходен подход. Вместо да предлага пряка конфронтация с "Хизбула", Брюксел подготвя тригодишна мисия за обучение и консултиране на ливанските сили за сигурност и армията, включително за охрана на границите, пристанищата и морските комуникации. Идеята е държавата постепенно да поеме контрола върху южната част на страната, без това да доведе до вътрешен конфликт.
Възможен ли е траен мир
Дипломатическите усилия продължават, но досегашният опит показва, че подписването на споразумение само по себе си не е достатъчно.
Основният проблем остава липсата на единен контрол върху въоръжените сили в Ливан. Докато правителството води международните преговори, "Хизбула" запазва способността самостоятелно да взема решения, свързани с военните действия.
От израелска гледна точка въпросът изглежда съвсем различно. По време на посещението си в Южен Ливан премиерът Бенямин Нетаняху заяви, че Израел "няма да се изтегли, докато заплахата от "Хизбула" не бъде премахната". За израелските власти всяко споразумение, което не ограничава военния потенциал на организацията, не гарантира сигурността на северната граница.
Именно затова всяко примирие между Израел и Ливан остава крехко. Мирът не зависи само от отношенията между две държави, а и от сложния вътрешнополитически баланс в Ливан, регионалното съперничество между Иран и Израел и влиянието на външните сили върху Близкия изток.
USD
CHF
GBP
