Според статистиката на Световната здравна организация младежите между 15 до 29 години са най-податливи на клинична депресия. В условията на продължаваща пандемия и у нас броят на младите хора с хронични тревожни състояния се увеличава.

От началото на пандемията Цветелина Йосифова, психотерапевт оказва спешна помощ на хората, изпаднали в депресия, съобщи БНТ.

Тази година има много повече търсене от по-млади хора, включително и хора в преходна възраст между юношеството и ранната младост. Най-често срещаният симптом са страхове, които хората изпитват, пояснява Цветелина Йосифова. Страховете имат различни превъплъщения. Но във всички случаи водят до все повече тревожни реакции, показват и наблюденията на психиатъра Ирина Лазарова.

8% от българите страдат от депресия

8% от българите страдат от депресия

Здравният статус все повече ще притеснява работодателите

Напоследък имам доста пациенти, които загубват спокойствието си след прекарване на COVID-19. Независимо че са физически здрави, цялата информация, която тече и която е доста противоречива и често от компрометирани източници, кара хората да започват да се вглеждат още повече в себе си и в детайли от преживяването си, главно телесните, заяви Ирина Лазарова.

И ако понякога това води до хронична тревожност, изразяваща се на телесно ниво в ускорен пулс, затруднено дишане, безсъние, то в други случаи се стига до парадоксални реакции:

"Една част от хората са стигнали предела на възможностите си да се тревожат и започват да игнорират всичко. Започват да твърдят, че няма опасност, няма заплаха, не трябва да се пазим, трябва да се борим. Това означава, че хората са доведени до крайност и започват да неглижират рисковете и уязвимостта си", коментира Ирина Лазарова.

За да не стигаме до клинична депресия, специалистите по психично здраве съветват да се фокусираме върху емоциите си, а не толкова върху физическите им проявления. И ако не можем да се справим с тях, да потърсим помощ. Както са направили много други преди нас.