Протестът може да постигне успех, ако бъде поведен от лидери, които да насочат неговата енергия към конкретни и значими за обществото цели. Такава позиция изрази политологът Огнян Минчев. В публикация във Фейсбук той формулира четири такива цели, като посочва, че списъкът може да бъде продължен. Публикуваме позицията му без редакторска намеса.

Протестът има сериозни шансове за успех ако бъде поведен от хора, които са в състояние да оползотворят гражданската енергия за постигане на конкретни и значими за обществото цели. Оперетъчните "лидери" на площада досега искаха всичко или нищо. Време е за лидери, които ще се възползват от рязкото отслабване на позициите на властта за да окажат системен натиск в няколко посоки.

Първо - аргументирани промени в изборното законодателство, които да намалят до минимум възможността за купуване на гласове и секционни комисии, за оказване на натиск и за изнудване на избиратели от страна на корпоративни, мафиотски и административни субекти, избягване възможността за манипулиране и фалшифициране на вота на гражданите. Сред тези мерки е старото предложение на "Прозрачност без граници" за въвеждане на регионални преброителни центрове, където да се събират и публично да се преброяват гласовете от секциите в целия регион. Известната боркиня с мафията Мая Манолова категорично отказа да направи такива промени в избирателния закон когато водеше комисията на Народното събрание по тази тематика.

Второ - законодателни промени за системен граждански мониторинг върху взимането на решения за обществени поръчки, включително за европейските фондове. От 20 години участвам в подобни проекти за граждански мониторинг и съм свидетел как възможностите за независимо наблюдение непрекъснато се стесняват. Те трябва да се разширят мащабно и да се въведат болезнени санкции за заобикаляне на закона, регламентиращ този независим мониторинг. Корупцията преминава в лъвския си пай през механизмите на обществените поръчки. Досега тези на власт си правиха оглушки - днес под натиск трябва да бъдат принудени да приемат подобни законодателни промени и механизми за реализацията им. (Твърде често законът разрешава, но административният феодал не дава.)

Трето - реформа в системата на правосъдието и службите за сигурност. Тук не става дума за една или за няколко оставки. През последните 10 - 15 години тази сфера бе подчинена почти изцяло на диктата на Сарая и неговите метастази. Тези промени няма да бъдат направени за седмици или за месеци, но трябва да бъдат започнати. Тук се включва и сериозният дебат за институциите за сигурност, привилегиите за охрана и т.н.

Четвърто - договаряне на смислена стратегия за управление на епидемията и последиците от нея - включително стопанските. Играта на властта - "тука има, тука нема" противоепидемични "мерки" - трябва да бъде спряна рязко и категорично. Експертизата трябва да бъде чута. Сравнението с другите европейски страни трябва да бъде направено. Финансови мерки за подпомагане на дребния и средния бизнес, на уязвими обществени групи и професии трябва да бъдат договорени и осъществени под стриктен граждански контрол. Помните ли с имената на кои олигарски започна списъка за подпомагане 60/40 - те явно имаха най-голяма нужда от помощ.

Списъкът с необходими промени под натиск може и трябва да бъде продължен. Аргументи от типа - "това НС не може да свърши нищо" - трябва да бъдат категорично отхвърлени. Най-малкото защото следващото НС може да бъде и по-малко способно от това за осъществяване на необходимите промени. А гражданският протест не може да бъде перманентен. Той трябва да бъде организиран като система за дългосрочен натиск сега, при наличната гражданска енергия. Търсят се лидери - граждански и политически. Има поговорка, че времето само създава своите актьори. Да видим как ще се справи времето. Но да не разчитаме изключително на него.