Днес се навършват осем години от трагедията пред столичната дискотека „Индиго".
На 21 декември 2001г. между 18:45 и 19:30 часа на стълбището пред заведението от притискане и задушаване загинаха 7 деца.
Трагедията отне живота на Виктория Красимирова Миркова - 10 години; Димитър Андреев Андреев - 13 години; Елена Людмилова Спандониева - 13 години; Кристина Бисерова Кабакчиева - 13 години; Любомира Петрова Захариева - 13 години; Мадлен Николаева Николова - 14 години; Цветелина Иванова Ралчовска - 14 години.
Обвинените за трагедията получиха условни присъди и почти символични глоби.
Управителят на дискотека "Индиго" Ангел Николов бе признат за виновен и получи административно наказание в размер на 3000 лева. Той трябваше да изплати и обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди на майката на едно от децата - Марияна Тодорова.
Присъдата за Цвятко Барчовски (бившия председател на Комитета за младежта и спорта) е 3 месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1500 лева.
Управителят на кооперация "Ялта" Красимир Илиев бе признат за невинен.
За невинни бяха признати и двамата охранители Анри Силаги и Георги Василев.
Съдът счете, че вина няма и архитект Стоян Янев (бивш главен архитект на столицата).
По-рано днес близки на загиналите деца, както и членове на Национална мрежа за децата, поднесоха цветя пред Монумента "Дървото на живота" до Националния стадион "Васил Левски".
Всяка година на мястото на бившата дискотека "Индиго" се събират оцелелите от трагедията деца и родители на жертвите, за да си спомнят за загиналите.
USD
CHF
EUR
GBP
XML
на 21.12.2009 в 13:08:40 #3ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2: Ето защо срещу Красимир Илиев - собственик на МК "Ялта", Ангел Николов - управител на дискотеката, Анри Силаги и Георги Василев са повдигнати обвинения по чл.122, ал.2 от НК: "Който причини другиму смърт по непредпазливост, се наказва с лишаване от свобода до три години. Ако смъртта е причинена с огнестрелно оръжие или със силно действащо отровно вещество или ако е причинена смърт на две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода до пет години". Решението На 17 ноември (миналия петък) след двучасово умуване съдебният състав, начело с Антон Станков, реши... Вече е известно какво точно решиха "орлите на правосъдието" от Софийския градски съд (СГС). Във вторник (21 ноември) държавното обвинение протестира решението на СГС и делото "потегли" към Софийския апелативен съд. Чиито магистрати, ако искат да докажат, че робуват единствено на истината и закона, моментално трябва да върнат делото. Но не на Софийския градски съд за гледане от друг състав, а на Софийската градска прокуратура, където то да бъде поето от спецзвеното на прокурорите антимафиоти. Защото всичко, което се случи по делото за трагедията "Индиго", е най-обикновена гавра не само с паметта на децата, но и със законите на България. А най-яркото доказателство за това е следното: от 21 декември 2001 до 17 ноември 2006 г. Красимир Илиев е разследван и съден като собственик на Младежка кооперация "Ялта". По документи обаче собственик (по-скоро съсобственик) на кооперацията е неговият брат - Димитър Илиев. А през 1998-1999 г. Красимир Илиев е подписал договорите за наемане на стадион "Юнак" с пълномощно, което е изтекло още преди петилетка и половина... Това ако не е "кокоша слепота", здраве му кажи.
XML
на 21.12.2009 в 13:07:36 #2ПРОДЪЛЖЕНИЕ: На 17 май 1999 г. Цвятко Барчовски и Красимир Илиев подписват втори договор за стадион "Юнак" - без конкурс и без да е анулиран първият контракт. Скандалът избухва на 23 декември 2001 г. (два дни след трагедията в дискотеката), а тогавашният председател на Държавната агенция за младежта и спорта (правоприемник на КФВС) - Васил Иванов-Лучано, заяви: "Нашите юристи са категорични, че това е наказуемо и противозаконно. Според финансовите ни експерти операцията с преподписването има за цел да се укрие наемът за първата година. Вероятно първият вариант на договора е трябвало да бъде унищожен, но някой е забравил да стори това. Подписите на Красимир Илиев под двата документа нямат нищо общо помежду си и затова договорите ще бъдат дадени за графологична експертиза. В момента проверяваме дали от 1998 до 1999 г. МК "Ялта" е изплатила наема от 32 000 г. марки", закани се още Лучано и... завинаги "забрави" за случая. Далаверата "Индиго" Дискотеката отваря врати на 8 декември 1998 г. в нарушение на почти цялата нормативна уредба, легитимираща търговските обекти и увеселителните заведения, защото: - няма одобрен архитектурен проект за преустройството на стадиона в дискотека; - липсват задължителните актове и протоколи, които съпътстват всяка подобна реконструкция или ново строителство; - липсват разрешение за строеж и одобрени проекти за ВиК, отоплителни и вентилационни инсталации; - обектът започва да работи без Акт № 16, а собствениците й нямат разрешително за ползване на дискотеката, което задължително се издава от Дирекция "Национален строителен надзор". Иначе казано - по документи дискотека "Индиго" се води временен обект. Тоест каравана за кафе или павилион за вестници. Въпреки всички документни липси тогавашният главен архитект на София Стоян Янев издава разрешение на МК "Ялта" за монтиране на шапитото над стадион "Юнак" и си затваря очите пред импровизирания и тесен вход на заведението (където се разиграва трагедията на 21 декември 2001 г.), който не позволява безопасното преминаване на посетителите при масови прояви. Затова Стоян Янев е обвинен за престъпление по чл.282, ал.2 от НК, който гласи: "Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят значителни вредни последици, или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години". На 8 декември 1998 г. в далаверата се включва и тогавашният кмет на район "Средец" инж. Емилиян Тодоров, който издава удостоверение за регистрацията на дискотека "Индиго" като търговски обект. С това той нарушава Наредбата за реда за провеждане на търговска дейност на територията на Столичната община, защото "Индиго" не отговаря на нито едно от изискванията за регистрация на търговски обекти. През 2001 г. кметът на "Средец" Емилиян Тодоров отново пререгистрира незаконната дискотека "Индиго" като търговски обект, като този път издава на собствениците й и лиценз (също в нарушение на нормативната уредба) за продажбата на вина, спиртни напитки и тютюневи изделия в дискотеката. След писмено разпореждане на Софийската градска прокуратура Националната следствена служба повдига срещу Емилиян Тодоров обвинение по чл.282, ал.2 от НК, но през 2003 г. той почива. В хода на предварителното разследване е установено, че през 2001 г. собствениците на "Индиго" получават лицензи за продажбата на вина, спиртни напитки и тютюневи изделия и от тогавашния столичен градоначалник. По устно разпореждане на Върховната касационна прокуратура (ВКП) обаче Стефан Софиянски е "изваден" от следственото дело и срещу него не е повдигнато нито едно обвинение. В средата на май 2001 г. заместник-председателят на ДАМС Борислав Михайлов (по онова време Цвятко Барчовски е в отпуск заради предизборната кампания за 39-ото Народно събрание) подписва анекс към договора за наем на стадион "Юнак" и оставя "Индиго" да работи още една година. Също с устно разпореждане на ВКП на прокурорите и следователите по делото им е вменено "изобщо да забравят за Михайлов", въпреки че, ако той не беше подписал този анекс, на 18 юни 2001 г. "Индиго" трябваше да бъде затворена (поради изтичане на тригодишния договор) и децата нямаше да загинат. Макар и съвършено незаконна, дискотека "Индиго" получава разрешение за работа и от Националната служба за пожарна и аварийна безопасност (НСПАБ) на МВР. Кой и срещу каква "услуга" слага подписа си под документа не е установено. Според следствието "този факт няма причинноследствена връзка със смъртта на децата", което не е вярно: ако пожарната беше затворила дискотеката, децата щяха да са живи. Безхаберието "Индиго" Според материалите по делото собствениците на дискотеката не са изпълнили няколко изключително важни задължения: - при реконструкцията на стадиона фаталното стълбище е изградено под прав ъгъл, което е нарушение на Български държавен стандарт (БДС). Освен това то е оставено стръмно, стъпалата му са били с различна по широчина и на дължина стъпала, липсвали са и задължителните парапети; - собствениците и управителят на "Индиго" са нарушили драстично нормите за пожарна и аварийна безопасност, не са създали задължителната (в други случаи) организация за работата на охраната и не са въвели пропускателен режим; - редът в дискотеката е бил символичен, собствениците на "Индиго" не са имали договор с лицензирана охранителна фирма и затова грижата за сигурността на посетителите се е изразявала само в едно: предотвратяване на масови сбивания между пияни и дрогирани тийнейджъри; - подсъдимите Анри Силаги и Георги Василев са се водели на работа като портиери, но във фаталната вечер не са направили нищо, за да обезопасят входа и да въведат ред преди отварянето на дискотеката. Ето защо срещу Красимир Илиев - собственик на МК "Ялта", Ангел Николов - управител на дискотеката,
XML
на 21.12.2009 в 13:06:04 #1ПРАВОСЪДИЕТО СЕ ИЗГАВРИ С ТРАГЕДИЯТА В "ИНДИГО" 30.11.2006 http://www.lex.bg/bg/news/view/6518 За пет години с един човек и една държава могат да се случат много неща - деца да се народят, небостъргачи в центъра на София да се построят, пет правителства и парламенти да се сменят, да влезем в Европейския съюз и... да излезем. Пет години се оказаха недостатъчни за слугите на българската Темида, за да открият виновниците за смъртта на седемте деца пред дискотека "Индиго" на 21 декември 2001 година. Не защото не можеха, а защото някои от тях не пожелаха, а на други не им разрешиха "от горе" Върхът на безумието обаче стана факт на 17 ноември (миналия петък), когато съдебният състав по делото за трагедията, начело с бившия министър на правосъдието Антон Станков, опрости греховете на четирима от подсъдимите. А на другите двама наложи наказания, които не могат да бъде наречени дори символични. Според решението на съдебния състав собственикът на МК "Ялта" Красимир Илиев, двамата бодигардове в заведението - Анри Силаги и Георги Василев, и бившият архитект на София Стоян Янев, се оказаха невинни като момини сълзи. Управителят на дискотеката Ангел Николов отнесе "страховитата" административна глоба от 3000 лв., а Цвятко Барчовски - бивш шеф на бившата Държавна агенция за младежта и спорта (ДАМС), се размина с три месеца затвор условно. Право седи, криво съди Според капацитети по наказателно право възмездието за трагедията в дискотека "Индиго" е смехотворно по вина на депутатите от управляващото мнозинство, които с новия Наказателнопроцесуален кодекс (в сила от 28 април 2006 г.) измениха и чл.78а от Наказателния кодекс (НК), като вдигнаха горната граница от три на пет години за непредпазливите престъпления. Казано на по-обикновен език, това означава следното: когато за едно престъпление по непредпазливост се предвижда лишаване от свобода до пет години, а извършителят е с чисто съдебно минало и никога не е освобождаван от наказателна отговорност по чл.78а от НК, той не лежи в затвора, а плаща административна глоба: до 13 октомври 2006 г. тази глоба е от 500 до 1000 лв., а от 13 октомври насам - от 500 до 5000 лева. Оттук нататък оневиняването на подсъдимите става детска игра. Четирима от тях - Красимир Илиев, Ангел Николов, Анри Силаги и Георги Василев, прекрасно се вписват в току-що преразказаната наказателна норма. Те са с чисто съдебно минало, никога не са се разминавали със затвора по чл.78а от НК и са обвинени по чл.123, ал.2 от НК: "Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от една до пет години". Освен това, ако в хода на едно наказателно дело нормативната уредба бъде променена, магистратите са длъжни да прилагат онези текстове от закона, които са по-благоприятни за дееца. Така че в оневиняването на четиримата няма нищо незаконно, категорични са споменатите капацитети. Чудно тогава къде ли е гледал съдебният състав по делото на 17 ноември, след като наказа управителя на дискотеката Ангел Николов с 3000 лв., а не само с 1000 лв., както е повелявал законът до 13 октомври? Беззаконието "Индиго" На 27 април 1998 г. председателят на Комитета за физическо възпитание и спорт (КФВС) - Цвятко Барчовски, издава заповед за отдаване на стадион "Юнак" под наем за срок от три години. По статут стадионът е публична държавна собственост и според Закона за физическото възпитание и спорта (чл.50 и чл.51) и Закона за държавната собственост (чл.16) Барчовски може да го отдава само на концесия, а концесионерите нямат право да го използват за други цели, различни от спортните. Другото странно "нещо" е, че срокът за подаване на офертите изтича на... 27 април, точно в 17 часа. Тоест - евентуалните мераклии за бившата ледена пързалка имат само няколко часа, за да подготвят офертите си. Въпреки всички усилия, положени от Цвятко Барчовски, в края на работния 27 април той получава... два комплекта с документи - на Младежка кооперация "Ялта" и на Българския кърлинг съюз. В офертата си Българският кърлинг съюз заявява, че ще изпълни три ангажимента: всяка година ще плаща наем от 30 млн. стари лв., ще инвестира за своя сметка други 10 млн. тогавашни лв. и ще запази спортното предназначение на стадиона, съгласно действащото законодателство. В офертата си Младежка кооперация "Ялта" обещава да изпълни четири ангажимента: да плаща годишен наем от 32 млн. тогавашни лв., да запази спортното предназначение на "Юнак", да възстанови ледената пързалка и да "реализира поредица от разнообразни културни и спортни инициативи за деца и юноши - турнири по минифутбол, баскетбол, волейбол, хандбал и лека атлетика, концерти и дискотека в петък и събота". На 18 юни 1998 г. председателят на КФВС Цвятко Барчовски и представителят на МК "Ялта" Красимир Илиев си стискат ръцете и подписват заветния договор, в който изрично е записано, че "наемателят се задължава да осигури възможност полето да се заледява за нуждите на Българския кърлинг съюз". И понеже през следващите три години в "Индиго" не е проведено нито едно спортно състезание (с изключение на няколко "надпревари" по вдигане на гуми за камион и бурета с бира), Цвятко Барчовски е обвинен за престъпление чл.283а от Наказателния кодекс (НК), който гласи: "Длъжностно лице, което при наличие на предвидените в нормативен акт условия, необходими за издаване на специално разрешение за осъществяване на определена дейност, откаже или забави извън предвидените по закон срокове неговото издаване, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба в размер до петстотин лева...". На 17 май 1999 г. Цвятко Барчовски и Красимир Илиев подписват втори договор за стадион "Юнак" - без конкурс и без да е анулиран първият контракт. Скандалът избухва на 23 декември 2001 г. (два дни след трагедията в дискотеката), а тогавашният председател на Държавната агенция за младежта и спорта (правоприемник на КФВС)