Петък, 13-ти, студен февруари, -13 градуса - като прибавим към това и личните 13-ки, които всеки един може да изкара от паметта си специално за днешния ден – оказва се, че съществуват всички предпоставки за един “сериозен” фатализъм.

Само дето ние май че притежаваме някакъв естествен имунитет спрямо 13-тите петъци и освен скука и ежедневност те не ни носят нищо друго.

И как да не е така, щом от години все някой ще се намери да ни натяква и уверява, че сме си фаталисти по рождение – родени точно в тази балканска географска ширина – неуцелили времето, мястото, обществения строй, прехода, сбъркали бюлетините, които сме пускали през последните 13-14 години – пак 13-ка, неразбрали посланията на по-умните и по-опитните.

Тази блестяща поредност на тоталната ни липса на късмет явно прави всеки един от дните ни – петък, 13-ти, свикнати да го приемаме като предопределеност и нещо напълно естествено.

С този имунитет обаче ние подхождаме и към всичко ново, дошло отвън – оттам където си имат само няколко 13-ти петъци в годината. И това за съжаление не е патриархалната българска мнителност, позната ни от героите на Елин Пелин, Йовков и Радичков.

Това е някаква мутирала съвременна форма на фатализъм, на поругаване на идоли, което води до едно все по-засилващо се чувство на неувереност, обърканост, липса на ориентири.

Едни казват – живеете все по-добре, други ни уверяват, че отново сме на ръба, а пропастта е много по-дълбока от предишните, току отнякъде изкочи поредната сензация за поредния разкрит агент на Държавна сигурност, който по случайност е известна и приемана добре от повечето от българите обществена личност.

Тук хубавото поне е, че вече има доста 13-14 годишни българи, за които ДС е смешна и непонятна абревиатура, за която може да научат единствено от учебниците по история, само дето пак се намира някой, който да твърди, че ДС още не е за учебниците по история, защото все още е стряскаща реалност.

Та за какъв петък, 13-ти става въпрос. Ако говорим за оня “истинския”, който носи една любопитно-гъделичкаща притесненост, че "нещо може да се случи", защото в митологичните времена се е случвало – такъв петък ние, уви, не притежаваме.

Ще го притежават след години потомците на днешните 13-14 годишни българи.