Едно е ясно – датата 9-ти септември дълго още няма да престава да бъде дразнител, повод за политическа реторика, символ, тълкуван в зависимост от времето, мястото и политическия календар.

Както и до сега – няколко десетилетия вече, тя ще бъде употребявана и от едните, и от другите – десни, леви, центристи, националисти и т.н. – всеки, преследващ своите си цели.

Ще има митинги и развети знамена, ще има и декларации против тези знамена.
Но най-хубавото може би е, че има и ще има все повече хора, за които тази дата ще е поредният работен ден, незначещ нищо друго.

За съжаление обаче днес народното ни събрание се включи мощно в честването на 9-ти септември.
Парламентаристите ни отбелязаха датата с продължителна и най-вероятно безсмислена дискусия, допълнително гарнирана с пряко излъчване в националния ефир.

Някой по-разсеян българин би решил, че се намира в 1990 и слуша заклинанията на великите ни депутати тогава – и наистина в пленарна зала зачеркнаха за миг тези 14 години.
Забравиха как само преди няколко дни с безпокойство коментираха колко тежка и натоварена е законодателната програма за новата парламентарна сесия, колко важни и сериозни са законите, които трябва да бъдат осмислени и приети.

Но това беше преди няколко дни, а днес аристократично жертваха повече от 2 часа парламентарно време за безумния дебат “какво е това 9-ти септември и има ли почва у нас”.

Само че тези, които бяха по площадите и празнуваха, или другите, които работеха, нито видяха, нито чуха (и слава богу) дебата в Народното ни събрание.

За тях той се оказа излишен.