Проблем са уязвимите институции и партии, които са готови да се възползват от ситуацията и да станат съюзници в една хибридна война. Това каза за Нюз БГ анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тодор Галев, който коментира въпроса доколко проблемът с бежанците в Европа би могъл да бъде част от сценарий за дестабилизирането й.

Центърът за изследване на демокрацията представи доклад на тема: "Кремълският наръчник: Оценка на руското влияние в Централна и Източна Европа" по време на дискусия за руското икономическо влияние в Централна и Източна Европа.

Галев бе категоричен, че е много важно да се разбере, че не бива да обвиняваме само Русия, "лошата Русия" или "лошия Путин".

Според него сценарият за дестабилизация на Балканите, а и на Европа, е възможен, най-вече защото има уязвими институции и партии, които са готови да се възползват от дадена ситуация и да станат съюзници в една хибридна война.

"Няма как да сме сигурни, доколко проблемът с бежанците се експлоатира заради чисто лични политически цели на някои български партии или доколко това обслужва чужди интереси", коментира още той.

По думите му не е задължително чуждите и частните интереси винаги да съвпадат, достатъчно било в някаква степен те да се припокриват.

"Имаше вече подобни твърдения, това е организирано отвън и нашите послушни кремълски партии и политици го използват. Не, процесът никога не е еднопосочен, винаги е съвкупност от външен и вътрешен интерес", каза още Галев.

Анализаторът изтъкна, че всички в момента говорят за хибридна война, за пропаганда, което по думите му е много трудно измеримо.

"Нашата основна цел беше да избягаме от тези термини и да покажем каква е реалната икономическа база и как тя се използва, за да се усили политическото влияние на определени страни. Ние направихме сравнение между икономическото присъствие на Русия и на Германия и в някои от аспектите, тъй като ние мерим присъствието в четири основни аспекта - чуждестранни инвестиции, внос -износ, присъствие на фирми, в които крайният собственик е в Русия и специфично вноса на енергийни суровини. Анализът на тези четири основни аспекта показва, че в някои случаи Германия има по-силно икономическо присъствие от Русия, но за Германия не можем да намерим доказателства, че тя използва това икономическо присъствие, за да го претвори в политически натиск или политическа сила за повлияване на определени национални политики", каза още Галев.

По думите му това, което са се опитали да покажат, са именно онези механизми, които позволяват Русия да използва икономическото си присъствие в региона, за да има по-голяма политическа сила при решаването на национални въпроси и при формирането на национални политики.

"От тази гледна точка да се даде реална стойност на икономическото присъствие на Русия в региона е изключително важно, защото нашата теза е, че колкото по-голямо е икономическото присъствие, толкова по-успешно Русия успява да го използва като политическо оръжие", посочи Галев.

По думите му това важи не е само в областта на енергетиката, където е най-ясно видимо, но също така в областта на финансовия сектор, в областта на оръжейната индустрия, в областта на пазара на недвижими имоти и в сектора на телекомуникациите и далекосъобщенията.

"Ако се вгледаме във всеки един от тези сектори виждаме едни и същи модели и в същото време от макроперспектива това са всъщност ключовите сектори за развитие на икономиките в региона", заяви още Галев.