Дебатите за вътрешната авторитарна политика на Русия отдавна се въртят около въпроса каква е относителната тежест на военните и силовите елити спрямо техните цивилни колеги. Някои определят Русия като милитокрация, а други твърдят, че балансът на властта подчинява армията на бюрократите.

Секторите на другите т.нар. "силови министерства" - като ФСБ или Министерството на вътрешните работи - обикновено се разглеждат като изключително влиятелни, но не и всесилни, тъй като в центъра на Кремъл стои уникален модел на автократична легитимност. Това пише политологът от университета "Джордж Вашингтон" и изследовател в Центъра за военноморски анализи Джулиан Уолър в свой анализ за Moscow Times.

След началото на войната през 2022 г. обаче наблюдатели все по-често отбелязват нарастващата тежест на Министерството на отбраната (МО) и на ФСБ.

Заради непрестанната нужда от ресурси и възстановяването на армията, МО вече контролира голяма част от руската икономика. Освен това, според самия Владимир Путин, ветераните от войната се разглеждат като ключов кадрови резерв за бъдещето на режима и за неизбежното предаване на властта между поколенията в елитните кръгове.

Паралелно с това ФСБ - заедно със Следствения комитет - получи необичайно голяма свобода да провежда антикорупционни разследвания и постепенно засилва ролята си на инструмент за надзор не само над обществото, но и над самата армия.

Беше преждевременно да се говори за "предстояща трансформация на Русия в полицейска държава, управлявана от службите" в първото десетилетие от управлението на Владимир Путин, но днешните тенденции могат да сочат именно в тази посока.

Всичко това подсилва тезата за милитаризацията на режима, съчетана с неговото превръщане в устойчива персоналистична диктатура.

Но реалната картина е по-сложна, а балансът между репресивните и технократичните елити в Русия остава подвижен и нерешен.

ISW: Ястребите в Кремъл искат Русия да започне мащабни ядрени опити

ISW: Ястребите в Кремъл искат Русия да започне мащабни ядрени опити

Путин опитва да прехвърли вината на Тръмп за руската програма за ядрено превъоръжаване

Последното доказателство за тази динамика дойде на 31 октомври, когато Василий Осмарков бе назначен за нов заместник-министър на отбраната, на мястото на генерал-полковник Александър Фомин, заемал поста от 2017 г.

Назначението продължава тенденцията към подмладяване на ръководния състав в МО с цивилни - замяната на военни кадри с технократи от гражданския сектор, вместо с хора от силовите служби. Така, вместо засилване на милитокрацията, виждаме възход на цивилните управленци, натоварени да ръководят огромната военно-фискална машина на Русия.

Осмарков няма минало в службите - завършил е Московския държавен университет и Държавния университет по управление, а до неотдавна е бил първи заместник-министър на промишлеността и търговията. Той е експерт по индустриална политика, заместване на вноса и фармацевтичната индустрия.

Назначението му следва най-значимото кадрово разместване в Кремъл от началото на войната - отстраняването на дългогодишния министър на отбраната Сергей Шойгу през май миналата година.

Шойгу бе пренасочен към Съвета за сигурност, а на негово място бе назначен Андрей Белоусов - икономист технократ и държавник. Заедно с него в министерството навлязоха и други цивилни фигури, сред които Анна Цивильова, роднина на Путин.

Тези назначения имат няколко обяснения.

ISW: Кремъл засилва репресиите срещу опозиционните социални медии

ISW: Кремъл засилва репресиите срещу опозиционните социални медии

Украински командир призна, че руската армия използва примамки, за да разкрие украинските оператори на дронове

Първо, при сегашния обем от ресурси, които МО контролира, нуждата от ефективност и ясно управление е очевидна. Министерството е известно с непрозрачност, вътрешни феодални структури и корупция, а разочароващите резултати на бойното поле създадоха удобен повод за вкарване на "нови хора".

Второ, антикорупционната кампания удря едновременно висши военни и регионални управници, попаднали в немилост. Поставянето на цивилни технократи без собствени клиентелистки мрежи е начин и армията, и нейните надзорници да бъдат държани под контрол. Това е класическа форма на "застраховка срещу преврат" - лишаване на силовите структури от реална автономия.

На трето място, прехвърлянето на кадри от по-компетентни министерства показва, че Кремъл осъзнава опасността от бюрократична парализа, дори във време на война. Авторитарните режими често разчитат на тромави и нереформирани администрации за контрол, но Русия продължава да търси начини за модернизация, макар и половинчати - от ерата на Медведев до назначението на Михаил Мишустин за премиер през 2020 г.

Все повече сигнали сочат, че в президентската администрация в Кремъл расте загриженост за състоянието на държавната машина.

Под ръководството на Сергей Кириенко, например, се провеждат програми за "методическо" развитие на технократи и мениджъри, а в МО се вливат икономисти и специалисти по търговия.

Да направим Русия отново средновековна! Как Путин гради алтернатива на демокрацията с Иван Грозни и Сталин

Да направим Русия отново средновековна! Как Путин гради алтернатива на демокрацията с Иван Грозни и Сталин

В Москва се случва процес по "неомедиевализъм" и "ресталинизация"

В заключение - руският бюрократичен елит е в движение. Армията има огромно влияние, службите за сигурност разширяват правомощията си, а антикорупционните чистки се превръщат в инструмент за контрол. Но цивилните технократи все още заемат силни позиции в структурата на властта.

Дали отстраняването на "гвардията на Шойгу" и замяната ѝ с експерти ще доведе до реално напрежение между военните и цивилните - предстои да се види.

Засега това е просто поредното доказателство, че традицията на подчинение на армията пред цивилната власт остава жива в Русия и че нито едно определение не може напълно да обхване сложната еволюция на нейния военновременен авторитарен режим.