Петканов обясни защо няма да отвори МВР-архива

Според него съществуващото в момента законодателство позволява да се направи само това, което се прави. Законът за защита на класифицираната информация предвижда, че до една година от изтичането на срока за защита документът се предава в “държавния архивен фонд” освен ако специален закон не предвижда друго.

Чл. 2 от същия нормативен акт обясни професорът, гласи, че “държавният архивен фонд” е сборно понятие и в него влиза и архивът на МВР.

Така че физическото предаване на документите не е необходимо, категоричен е юристът.
Друг би бил въпросът ако законът е предвиждал документите да бъдат предавани в главното управление на архивите или централния държавен архив, каквото предложение са направили Иван Костов и група народни представители.

Нещо повече, подчерта той, в случая действа и втората част на текста:
специален закон – този за МВР – изрично разпорежда неговите архиви да се съхраняват в дирекция “Информация и архив” на ведомството.

От влизането на инструкцията на министъра през юли 2002 г. 700 граждани са се възползвали от достъпа до документите, удовлетворени са исканията на 400 журналисти, писатели и дипломанти, съобщи Петканов.

Той спомена, че сред най-четените папки са свързаните с Варшавския пакт, Кубинската криза, дейността на Георги Марков в западните радиостанции, Карлос Чакала, българските задгранични дружества – в това число и Кинтекс” и разбира се всичко, свързано с дейността на държавната сигурност.

Петканов обяви, че в архива на ведомството се b>съхраняват около 2 млн. архивни единици, като някои от тях по няколко тома.

1400 от тези единици са вече разсекретени, но министърът смята, че до пълното отваряне на документите при съществуващото законодателство няма да се стигне скоро. Той обясни, че архивът се отваря по два начина – планово и при постъпило искане.

Папките се преглеждат лист по лист, за да се установи дали в тях не се съдържа класифицирана информация, дали е изтекъл срокът на защита, който е 30, 15 или 5-годишен, и дали националните интереси не налагат неговото удължаване.

В предложението на Иван Костов за промени в законодателството е предвидено да се регламентира, че документите на държавна сигурност и разузнавателното управление на Генералния щаб не са класифицирана информация.

Колкото до така наречените досиета те са част от архива и всичко казано важи и за тях, разясни Петканов.

Тук обаче съществува и допълнителен елемент, регламентиран от закона за защита на личните данни.

Докато за досиетата на разработваните от службите няма проблем да бъдат четени от самите тях, от наследниците им или пък от упълномощени от тях, то за секретните сътрудници или казано на по-прост език – за доносниците, нещата са по-сложни.
Петканов обясни, че бившите агенти на Държавна сигурност нямат проблем да си погледнат досието “ако искат да си припомнят какво са доносничили”.

Фразата бе посрещната с усмивки, но министърът каза, че такива случаи не са единични.
Когато друг поиска обаче да надникне в папката влизат в сила разпоредбите на закона, забраняващи предоставянето на лични данни или на сведения, засягащи други лица.

Петканов обясни, че срещу него са завеждани редица дела за отказ на достъп до обществената информация, но в нито един от случаите съдът не се е произнесъл в негова вреда.

Иван Костов предлага законът за защита на личните данни да не се прилага спрямо документите на Държавна сигурност и за досиетата.

В началото на тази юридическа лекция министърът на вътрешните работи Георги Петканов счете за необходимо за пореден път да съобщи, че в архива на неговото ведомство няма нито преки, нито косвени доказателства за българска следа в атентата срещу папата.

Той допълни, че в момента в Германия е делегация, в която влизат шефовете на ДКСИ и на МВР-архива, които разговарят и по този въпрос и ще се върнат с писмени документи. В края на срещата с журналисти Петканов не пожела да отговаря на въпроси, а неговият прес-директор Соня Момчилова обяви, че това не е било пресконференция, а изявление.