Това ли е българската мечта? Вадиш всички скътани парици от буркани, дюшеци и дюшемета, хващаш нещо превозно и се озоваваш в държавата “Х”. Там, според правилата на играта, те чака яко и мръсно бачкане, щото никой не те е канил за друго.

И тук идва тя – мечтата. Вместо да миеш чинии и да се трепеш по строежите, вземеш че спечелиш няколко милиона от лотарията. И мечтата напук на всички философи и психолози, вземе че се окаже реалност.

Оттук натам започват розовите приказки за едни безкрайни празници и разбира се – задължителната рамка, с която окачваш онзи щастлив твой билет на стената, за да ти напомня смисъла на понятието късмет, за да ти носи увереността, че винаги си взимал правилните решения и най-вече това – да хванеш пътя навън.

Какво правят в същото това време сънародниците ти – тези, които по стените си вкъщи нямат лотариен билет в рамка? Най-вероятно, въпреки демонстрирания непукизъм – завиждат и дават мило и драго за една такава хартийка, готови са дори рамка да си купят предварително, стига провидението да се смили, а...по-натам е ясно.

Всеки започва да гради своите си въздушни кули, да реализира несподелените си желания и стремежи, да създава света, в който иска да живее. Така постепенно идва унесът, пробуждането от който никак не ти е по вкуса.

Защото “отваряйки очи”, виждаш винаги едно и също – празна рамка и гола стена. Хубавото е, че винаги можеш да започнеш отначало.

С мечтите де!