По-леките форми на физическо насилие - като шамарът, се възприемат като приемливи сред циганите.

Това отчитат психолозите, работили по проекта „Запази достойнството – кампания за повишаване на информираността за домашното насилие в три големи ромски общности в София и Кюстендил”. По проекта се включва и фондация „Здраве и социално развитие”, която вече години наред работи сред циганската общност.

Темата за насилието е много трудна и ромската общност не прави изключение, заяви психологът Боян Василев. Той подчерта, че ромското семейство е силно затворено и доста патриархално. Мъжът има основна роля и негова е последната дума по отношение на възпитанието на децата и ролята на жената.

От друга страна Василев изтъкна, че върху ромската жена е стоварена цялата отговорност по отношение запазване на честта на семейството.

Често срещаното явление – много хора от фамилията да живеят на едно място – води и до това, че насилието върху ромската жена може да бъде упражнено не от нейния съпруг, а от по-възрастните, които определят традициите и начина на живот.

Жените често казват „жената си е виновна”, е установил Боян Василев.

Не бяха представени обаче данни относно обхвата на домашното насилие. По думите на психолога тяхната цел не е била да събират данни за разпространеност, а да изследват феномените вътре в общността и да търсят начин как да се работи с тях.

В циганското семейство шамарът се използва и като възпитателна мярка спрямо децата, са установили още експертите от фондацията.

Впечатление обаче прави това, че в София по темата за домашното насилие сред циганите се говори по-лесно. В столицата циганите споделили основно за насилие по полов признак.

В Кюстендил жените са обърнали внимание повече върху насилието над децата и по-малко говорят за насилието на мъжа върху жената.

Една от причините е в това, че в столицата има повече неправителствени организации и институции, смятат от „Здраве и социално развитие”.

Проектът е на стойност 52 247 евро и е финансиран по Норвежкия финансов механизъм.

Работата е била разделена по групи – бременни и млади майки и на терен с общността като цяло. Провеждани са упражнения, дискусии, игри, с което ромите да се отворят и да споделят историите си. Раздавани са им и брошури, с които да бъдат информирани къде могат да потърсят помощ в случай на упражнено домашно насилие.

Проектът е стартирал през септември 2015 и завършва през декември 2016 г.