На 15 август в Аляска ще се състои среща, която вече предизвиква оживени дебати в политическите и дипломатическите кръгове по света. Президентът на САЩ Доналд Тръмп и руският президент Владимир Путин ще седнат на една маса, за да обсъдят прекратяването на войната в Украйна - най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война. Инициативата идва след серия интензивни дипломатически маневри, включително пет визити в Москва на специалния пратеник на Тръмп, бизнесмена Стив Уиткоф.
Срещата принуди Киев да активизира своите контакти с ключови съюзници. Президентът Володимир Зеленски разговаря с британския премиер Кийр Стармър, като двамата подчертаха опасността от руския план "да сведе всичко до обсъждане на невъзможното" - Украйна да загуби суверенни територии. През последните дни украинският лидер проведе поредица от разговори с европейски и световни лидери, опитвайки се да гарантира, че гласът на Украйна ще бъде чут ясно и отчетливо преди Аляска.
От Истанбул 2022 г. до Аляска 2025 г.
Не е за пренебрегване фактът, че това не е първият опит за дипломатически пробив. През март 2022 г. в Истанбул руска и украинска делегации бяха близо до споразумение, което не включваше максималистичните териториални претенции, предявени от Москва впоследствие. Тогава се говореше за неутралитет на Украйна, значително и проверимо демилитаризиране, както и за гаранции за сигурност.
Съмненията обаче бяха сериозни - с опита от споразуменията от Минск мнозина в Киев и на Запад се опасяваха, че подобен документ би довел не до траен мир, а до временно отслабване на украинската позиция, което Москва би използвала за нова агресия. След провала на тези преговори международната военна и финансова помощ за Украйна се увеличи значително, но не достатъчно, за да обърне изцяло хода на войната.
За разлика от Истанбул 2022 г., където украинската делегация седеше на масата и можеше пряко да защитава позициите си, в Аляска се очертават разговори за Украйна, но без нейно участие. Това предизвиква негативни реакции в Киев и сред редица европейски лидери, които предупреждават, че подобен формат крие риск да се постигнат договорености, несъобразени с интересите на страната, която понася основната тежест на войната. Все пак се появиха непотвърдени съобщения, че Зеленски би могъл да присъства на срещата в Аляска.
Част от европейските столици се опасяват, че подобен сценарий може да доведе до компромис за сметка на украинската териториална цялост. Не липсват и гласове, които правят исторически препратки към Мюнхен 1938 г., когато решения за съдбата на Чехословакия бяха взети без нейно участие. И все пак всяка война и всеки дипломатически процес са уникални, а механичното прилагане на минали аналогии крие риск от погрешни изводи.
През последните три години политическите лозунги за "пълна победа" или "неотстъпване на нито педя земя" доминираха в публичния дебат. Но цената е огромна - близо милион убити и ранени от двете страни, разрушени градове и милиони бежанци. В този контекст дипломатическият пробив, макар и несъвършен, изглежда все по-привлекателен за уморените общества.
От друга страна често се чуват сравнения с Мюнхен 1938 г., когато Великобритания и Франция отстъпиха на исканията на Хитлер с надеждата да предотвратят война. Но всяка война и всяка ситуация са различни. Днешният конфликт има свой собствен контекст - от нарушените (според Москва) устни договорености със СССР в края на Студената война, през разширяването на НАТО, до вътрешнополитическите динамики в Русия и Украйна.
Въпреки това, уроците от миналото остават актуални. Политическите лозунги, колкото и да вдъхновяват, понякога се оказват пречка за прагматични решения. Цената на този конфликт вече се измерва с прекършени човешки животи - мащаб на жертви, който в Европа не е виждан от десетилетия.
Военната картина днес
През последните месеци Украйна значително повиши ефективността на своите дронови атаки, нанасяйки удари по енергийната, логистичната и транспортната инфраструктура на Русия. Това, според военни анализатори, може да е един от факторите, каращи Кремъл да обмисли по-активно сценарии за преговори. В същото време обаче руските войски напредват по няколко направления и съществува реален риск да завземат ключови градове в Донецка област, както и да осъществят пробиви в Днепропетровска, Харковска и Сумска област - територии, които формално досега не са били включени в официалните претенции на Москва.
Украинските операции вероятно са един от факторите, накарали Путин да обмисли преговори - не непременно като признание за военна слабост, а като начин да предотврати по-дълбоки вътрешни сътресения. Макар руското общество да е по-малко уморено от войната в сравнение с украинското, признаци на напрежение се усещат - от икономическите трудности до растящия брой оплаквания от фронта.
Отделно, Путин може да вижда в срещата с Тръмп шанс да тества новия курс на Вашингтон, да провери готовността на САЩ за компромиси и да демонстрира пред вътрешната публика, че Русия е равнопоставен играч на световната сцена. Той ще търси политически дивиденти и навън - особено в страни, които се колебаят между подкрепа за Запада и по-неутрална позиция.
Тръмп, от своя страна, вероятно гледа на срещата в Аляска като на възможност да влезе в ролята на миротворец. Със смъртта на Хенри Кисинджър мнозина се питаха дали Америка все още е способна на сложна дипломатическа игра, а не само на военен и икономически натиск. За Тръмп това е шанс да покаже, че може да върне САЩ на масата на голямата дипломация, дори и при риск от критики у дома и в чужбина.
Украинският президент Володимир Зеленски е изправен пред тежка дилема - от една страна, натискът да защити всяка педя украинска земя; от друга, нуждата да избегне нови тежки загуби в една война, която изтощава ресурсите и обществото.
Реакциите в Европа вероятно ще бъдат смесени. Част от лидерите ще видят в преговорите шанс за намаляване на напрежението и риска от ескалация, особено ако войната заплашва да прерасне в по-широк конфликт. Други - тихо или открито - ще се надяват разговорите да се провалят, за да не бъдат принудени да приемат тежки компромиси, които биха изглеждали като отстъпки пред Москва.
Дебатът ще се води и около въпроса дали прекратяването на войната с териториални промени не би насърчило бъдещи агресии - аргумент, който звучи познато от времето на Истанбул 2022 и дори от уроците на 20 век.
Реални преговори или капан
Не бива да се изключва и сценарият, при който Путин използва срещата, за да "подведе" Тръмп - да печели време, да намали международния натиск и да стабилизира вътрешния фронт, без да прави реални отстъпки. Това е риск, който историята неведнъж е виждала.
В същото време, за първи път от дълго време Вашингтон и Москва демонстрират готовност да седнат на една маса на най-високо ниво. Дори само фактът на подобна среща може да окаже психологическо влияние върху пазарите, военните планове и международната дипломация.
Срещата в Аляска ще бъде изпитание не само за личния дипломатически талант на Тръмп и Путин, но и за способността на международната система да намери решение на един конфликт, който вече се е превърнал в тежка и незаздравяваща рана за Европа, отворила се още през 2014 година.
От Истанбул 2022 г. до днес се смениха множество военни и политически реалности, но основният въпрос остава: може ли комбинацията от натиск, умора и дипломатическо изкуство да спре война, започнала в атмосфера на максимално недоверие?
Отговорът може да стане ясен след 15 август - а може би, както често става в историята, ще отнеме години, за да разберем дали Аляска е била шанс за мир или епизод от борбата за преразпределение на света.
mоnkey
на 11.08.2025 в 06:54:53 #7Простият човек когато тръгне от неверни твърдения да гради своя си теория... обикновено стига до грешни изводи. Простено му е - нали затова си е прост
Forrest Gump
на 10.08.2025 в 18:50:42 #6В света винаги водещото е било материалното и реалното, а не идеологията. Не случайно класиците пишат дефиницията: "Битието определя съзнанието". Конкретно в случая: 1. Украйна бавно губи войната - факт. 2. Западът не може да промени това, освен ако не изпрати войски на НАТО и да рискува ТСВ - факт. 3. Имаме две позиции на губещата страна: - ЕС и Зелю се опитват да постигнат невъзможното и да върнат Украйна в границите от 1991 -Тръмп се опитва да спре продължаващите загуби на Украйна / Запада, като предлага единственото възможно практическо решение в момента, т.е. опитва се да минимизира щетите. Не е най-доброто и определено е несправедливо за държавата Украйна, но е най-малкото зло. 4. Имаме и позицията на печелившата в момента страна - Русия. Напълно е възможно с този ход Тръмп да принуждава Путин да се ограничи от завземане на Одеса и Николаев и да отреже Украйна от достъп до ЧМ. В заключение - Тръмп в момента помага ммного повече на Украйна, а ЕС и Зелю - на Путин. Както вече съм казвал - простично е, но не е за прости хора
toshko-yordanov
на 10.08.2025 в 18:03:04 #5Така е. Империята на злото капитулира. Също както по времето на Рейгън.
$ydney
на 10.08.2025 в 14:46:11 #4Войната е меужду Ционисто-педофилите (Съедините Педо Щати) и Бог/Природата. Злото капитулира, наздраве на всички неваксинирани колеги
bozia-ivanov
на 10.08.2025 в 13:58:59 #3Има огромно количество лъжи (либерастията не може да живее без това)—че Русия провалила минските споразумения—Меркел потвърде,че западлото го е направило и второто инстанбулско споразумение—провалено от мелкобрита Джонсън…. Странно е че Путин се съгласява на тия преговори със страна като пиндосия,която е един от двата участника във войната—другия е Русия.Явно и той не е съвсем независим от дълбоката държава,защото се съгласява да преговаря когато не са изпълнени декларираните цели още преди началото й,а именно с меморандума от декември 2021 г. отправен от Русия към колективното западло относно глобалната сигурност.Но ще видим на какви отстъпки би отишъл,ако въобще се стигне до някакво споразумение. Сега обаче малко данни в хронологичен ред относно Аляска и нейния статус. При Екатерина велика започва руското усвояване на Америка—Форд Рос и Аляска. При Александър II 1867 г. Аляска е продадена на сащ за сто годишен период. 1957 г. На полигона *** в Камчатка (съвсем близо до Канада и сащ) долита бойна глава от ракетата Р—7, изстреляна от Байконур в Казахстан. До 1958 г. Аляска влиза в състава на ООН, като територия, управляема от САЩ. в 1958 г. се провежда референдум в Аляска,в който участват 48000 души,от които 40000 са за присъединяване към пиндосията,а те са всичките офицери и войници от американската база там,останалите 8000 са за независима държава Аляска. 1959 г. Аляска влиза в състава на САЩ. Това е демокрацията по пиндосовски,но когато същото нещо приложено при референдума 2014 г. в Крим ,вече става друго нещо и напълно неприемливо……
NaskoZashtoto
на 10.08.2025 в 13:06:13 #2Отричане; Гняв; Пазарене; Депресия; Приемане. Тези пет етапа на скръбта са формулирани след емпирични изследвания от страна на д-р Кюблер-Рос при работата й с безнадеждно болни пациенти. Моделът й обаче се изучава и в по-широк контекст, т.е. не само при смърт, но и при различни ситуации, в които човек се изправя пред някаква фундаментална промяна. Участниците в Украинската война (в това число подкрепящите Украйна и Русия) се намират на твърде различни етапи, за да се постигне трайно решение на конфликта.
power
на 10.08.2025 в 12:55:55 #1Повярваш ли на ватенка , вече си прецакан ! Ряно е за преговори! Когато санкциите заработят на 100% и уро.дите бъдат притиснати до стената , тогава преговори .