В отговор на позорната статия (по думите му) в "Утрински весник" шефът на НИМ проф. Божидар Димитров заяви: „Ние не строим български паметници, за да се кланят македонците на тях, а за да отдадем почит на воините, една част от които са дядовци на днешните македонци. В това число влиза и негодникът Тодор Чепрингаров (един от историците, изказал се антибългарски в днешния „Утрински вестник")".

Според професор Димитров дори и македонските историци признават героизма на полк. Константин Каварналиев, чиято войска прегражда пътя и разгромява 40 хилядна армия, унищожаваща всички села, избила цялото население по пътя си между Кукуш и Дойран.

Важно е уточнението, че през 1916 година в гръцка Македония са мобилизирани около 10 хиляди българи, които още през първите три дни са преминали на българска страна.

„Нека авторите на статията да не се правят, че не знаят фактите", заяви Божидар Димитров.

Той уточни, че според Женевската конвенция за водене на войни от 1944 година, и по-специално в раздела за военните паметници и гробища се казва, че независимо от целите на войната, всяка държава има право на паметници, ако е оставила жертви на територията на страната, вследствие на водената война.

Конвенцията е подписана от всички европейски страни, включително и от Македония.

Освен това в Македония през 1996 година е приет закон за чуждите военни паметници.

В него се казва, че всяка страна, имаща засегнати военни паметници, има право да ги поддържа и пази, уточнява професорът.

„Кога македонците ще започнат да спазват законите?", пита още проф. Димитров.

Според информацията му до момента са ремонтирани български военни паметници в македонските Ново село и Градско, а предстои обновяването на офицерското гробище в с. Цалари.