Поколението Z най-вероятно ще счита политическото насилие за оправдано. Това сочи изводът от проучване на YouGov, проведено в САЩ сред родените между 1997 и 2012 г. в деня след убийството на крайнодесния активист Чарли Кърк, предаде БГНЕС.
20% от представителите на възрастовата група считат, че насилието в името на постигане на политически цели понякога може да бъде легитимно. На това мнение са 14% от представителите на поколението Y, 8% от поколението X и 3% от бейби бумърите.
Феноменът обхваща цялото поколение Z и понякога тази нагласа води до конкретни действия. Само през последната година са били обект на нападения или насилствени атаки няколко видни личности в САЩ, включително Доналд Тръмп, Мелиса Хортман, Брайън Томпсън и Чарли Кърк. Заподозрените в повечето от тези случаи са мъже от поколението Z. Същевременно заподозреният за убийството на конгресмена от Демократическата партия от Минесота Мелиса Хортман е на 57 години.
В исторически план младите хора винаги да са били по-склонни да приемат насилието като средство за политическа промяна. Сега обаче някои фактори въздействат за засилване на тенденцията - главно в Съединените щати, но също и във Франция. В интервю за американски медии професорът по младежка политика в университета Монаш в Мелбърн Лукас Уолш коментира, че поколението Z расте в контекст, белязан от множество кризи - климатични, здравни, финансови и нарастващи геополитически конфликти, които подкопават доверието му в демокрацията.
Днес 20-годишният французин е затрупан с тревожна информация на смартфона или телевизора си - за тежестта на дълга, който ще трябва да изплати, кланетата в Украйна и Газа, заплахата от нови войни, възходът на крайната десница, глобалното затопляне и др. Тревожността на младите хора във Франция относно текущите събития достигна рекордно ниво. Една четвърт от представителите на възрастовата група 15-29 години страдат от депресия, затънали в несигурност на работното място, стрес на работното място и несигурност за бъдещето.
На фона на политики и институции, които се борят за разрешаване на тези проблеми, разочарованието от демокрацията нараства. Това поколение сякаш се съмнява дали наложените правила все още имат смисъл. Проучване от 2023 г. в 30 държави отчита, че 42% от младите хора подкрепят военното управление при 20% от по-възрастните. Една трета от младите вярват, че силен лидер, който заобикаля изборите, е добър начин за управление.
Newsweek коментира, че макар недоволството от разходите за живот и разочарованието от политическите институции да не са нещо ново и не са характерни само за по-младите поколения, изглежда настоящите фактори засилват нагласата за приемане на насилието. Те включват влиянието на социалните мрежи и културните промени, като например променящите се очаквания за пола.
На фона на разочарованието от демокрацията социалните мрежи, които имат поляризиращ ефект, усилват оправданието и нормализирането на политическото насилие. Поколението Z е "хранено с насилствено съдържание от своите алгоритми", изложено на изображения на полицейско насилие и реалистични изображения на насилие във видеоигри, филми и виртуална реалност, което създава "десенсибилизиращ" ефект, коментира Джо Джейкъбсън, основател на Фонда за действие за прогрес.
Младите мъже са особено уязвими от онлайн екстремизма. Обременени с идеологически послания, които подхранват омразата към едни и стигматизират други, те се оказват в центъра на дигиталната радикализация. "Когато мъжествеността на един мъж е застрашена, той е склонен да я засилва. Подкрепата за политическото насилие е един от начините да се направи това", смята Джейкъбсън.