TikTok ли решава за кого гласува Gen Z?

Като представител на поколението Gen Z постоянно виждам как голяма част от младите хора изграждат политическите си убеждения чрез гледане на кратки видеа в платформи като TikTok.

За силата на социалните мрежи се убедихме и при така наречените "Gen Z протести" през декември миналата година, след които правителството подаде оставка. Именно социалните мрежи направиха протестите толкова популярни и по време на тях почти не се виждаха видеа на друга тема. Стотици видеа с укор към хората, които не присъстваха на първия голям протест, се качваха ежедневно, което до голяма степен увеличи броя на протестиращите на втория такъв, на който оценки сочат, че са присъствали около 150 000 души. Протестът не беше вече само акт на гражданско недоволство и желание за промяна, а и тренд, от който искаш да си част. 

Два протеста ще се проведат в София на 18 декември

Единият е срещу Борислав Сарафов, а другият срещу опита да се прокара отново оттегления бюджет

Друг известен пример за силното влияние на социалните мрежи върху политическия процес е скандалът Cambridge Analytica. През 2018 г. беше установено, че британската компания Cambridge Analytica е използвала данни на милиони потребители на Facebook, за да създава психологически профили и да насочва политически послания към конкретни групи избиратели. Скандалът доведе до закриването на компанията, глоба от милиарди за Facebook и до засилен обществен дебат за ролята на алгоритмите в демократичните изборни процеси.

Огромна част от по-младите поколения се информират само от социалните мрежи, дори и за сложни и комплексни теми като политиката. Според Digital News Report на Reuters Institute социалните мрежи са сред основните източници на новини за младите хора, като все повече потребители получават информация именно чрез кратки видеа и инфлуенсърско съдържание, а не от традиционни медии. А проучване на Pew Research Center установява, че близо половината потребители на TikTok редовно попадат на политически теми, дори когато не ги търсят активно.

Но дали 10-секундни видеа с гръмки изказвания, направени точно така, че да хванат вниманието, могат да бъдат достатъчни за изграждане на политическите възгледи? Възползват ли се партиите от неинформираността на младото поколение по темата? Има ли политически инфлуенсъри, които умело насърчават аудиториите си да подкрепят дадена партия, дори и непряко?

За да стане едно видео популярно, то трябва да е провокативно, да задържи вниманието и да подтикне към коментари и реакции, било то и негативни.

В българския политически живот все по-често се наблюдават политически послания, изградени по начин, който наподобява съдържанието в социалните мрежи - кратки, провокативни и насочени към предизвикване на силна реакция и се чудя дали това е случайност.

След като младите избират какви дрехи да носят, как да направят косата и грима си, каква музика е актуална в момента, как е модерно да живееш живота си от социалните мрежи - повече от очевидно е, че тези платформи могат много сериозно да влияят и на политическите ни възгледи. Ако човек не е добре запознат, той много лесно може да стане жертва на манипулация.

Няма как видео под една минута да представи сложни политически и икономически теми с целия допълнителен контекст, който е нужен за разбирането им. Когато зрителят няма критично мислене, той много бързо възприема готовото мнение, което му се поднася на тепсия.

В TikTok също се наблюдава тенденция кои партии е добре да подкрепяш и за кои е обществено прието да гласуваш, и за кои - не. Когато привърженик на партия, която не е сред "масово социално приетите", изкаже мнението си, често върху него се изсипва голямо количество критика.

Това крие доста голяма опасност, защото социалният натиск масово кара хората да подкрепят партии и политически идеологии, които са избрали не защото резонират с тях, а защото така е модерно и обществено прието. Голяма част от тези хора дори не знаят какви предложения точно внасят и приемат техните избраници.

Същевременно има и все повече "политически инфлуенсъри", личности с големи аудитории и влияние, които говорят за политика и споделят възгледите си. Това само по себе си не е проблем, тъй като всеки има свободата да говори каквото поиска. Това обаче крие риск от насърчаване на аудиторията към конкретни политически възгледи и партии, дори и да не се казва открито: "Гласувайте за тях!". Когато човек харесва даден инфлуенсър, той може механично да направи връзката: "Харесвам този инфлуенсър - той подкрепя тази партия - следователно и аз я подкрепям."

Недостатъчно добре информираните хора и тези, лишени от критично мислене, винаги са били най-лесната мишена за манипулация. Затова апелирам всеки един гласоподавател да не се информира само от социалните мрежи, а и от достоверни източници на информация и да изгражда свое собствено мнение. Както и да се запознаваме с програмите на партиите и да оценяваме реалните им действия, когато влязат във властта, защото само така можем да направим разлика между реални политики и добре поднесен популизъм.

Социалните мрежи се превръщат във водещ източник на информация

Те изместват традиционните източници като вестниците, телевизията и радиото