През зимата на 2025 професорът по история Уил Тиг от държавния университет Анджело в Тексас започва да подозира, че студентите му масово използват изкуствен интелект (AI). Затова прилага инструмент тип "Троянски кон", за да провери дали работите, които предават, съдържат AI. Това разказва самият той за Huffpost.

Резултатите са шокиращи. Така Тиг разбира, че има проблем и случаят му набира голяма популярност в социалните мрежи и медиите. Повечето читатели са ужасени, но има и малка част, която го обвинява, че създава среда на недоверие.

"Все едно студентите да използват AI генератори вече не е създало атмосфера на недоверие," иронично вмята Тиг.

Така за професора се ражда важен въпрос - как да демотивира студентите да използват AI. Той казва, че вече има някои отговори, макар и не всички.

Първо, промяна в заданията. Вместо седмични есета, в които студентите анализирали източници, сега трябва да пишат текстове от перспективата на някой друг - например работник от Позлатената епоха в САЩ (19-20 век) в едно от заданията.

Въпреки че някои вложили повече усилие и емоция, а други просто покрили критериите, най-важното за Тиг е, че не са ползвали AI, а някои дори искрено се опитвали да погледнат през чуждата призма и писали с емпатия.

Второ, разделяне на финалния проект на няколко малки задания. Така професорът се надявал да види как мисленето на студентите се развива постепенно през семестъра. Макар че това не проработва напълно според очакванията му, предотвратява това Тиг да получи едни AI произведени продукти, както преди.

Освен това на края на семестъра той заменя опцията курсова работа с арт проект. Другите две опции са уеб базирана дигитална презентация и кратка видео презентация. За изненада на Тиг, въпреки новата наложена цензура в Тексас, студентите, които разработили арт проект, се спрели на теми като история за правата на жените и на хората с различна сексуалност.

Тези студенти знаели, че истинското изкуство прави това, което AI не може, казва Тиг - говори с човешки преживявания, изразява страхове и предизвиква системата.

"Не забраних AI, без да им казвам защо. Обясних им, че имат избор и този избор има значение във и извън класната стая," пише Тиг.

Още първата седмица професорът отваря дискусия по темата. Дори дава за домашно прочитане на есе за вредите и ползите от AI, а студентите после обсъждат какво ги е изненадало в това есе.

Колко от вас израстват в класна стая с лаптоп или таблет? Всички.

Знаете ли, че по-добре учим, пишейки хартия? Никой не вдига ръка.

Знаете ли, че Gen Z е първото поколение от повече от век насам, което се представя с по-ниска интелигентност от предходното поколение? Шок и малко смях.

Нямахте избор като деца дали да учите с лаптопи, или дали да сте в изолация заради COVID, казва Тиг. Но сега студентите имат избор дали да бъдат AI поколението.

"Ако връчим нашите възможности, нашето образование и нашите умове на AI генератори, не само не може да изградим нещо по-добро, а рискуваме да загубим направения прогрес," пише Тиг.

Той споделя, че подходът му не е перфектен. Успехът е частичен, а проблемът далеч не е премахнат. Обратната връзка, която получава от студентите, обаче е най-положителната, която някога е имал. Те му благодарят за честността, че е бил директен по трудни теми и че им е позволявал да изразяват себе си.

Така съветът на професор Тиг е да отделим време да образоваме студентите за вредите, които AI носи, и после да им позволим да вземат решение как да продължат напред.

"Покажете им, че на вас ви пука и че на тях трябва да им пука също," пише той.