Повишаване на раждаемостта и плодовитостта на родилните контингенти, намаляване на детската смъртност и увеличаване на средната продължителност на живота.

Това сочи статистиката за българското население и демографските процеси през 2007 г.
Данните съобщи днес на пресконференция Йордан Калчев, началник на отдел „Статистика на населението" в НСИ, цитиран от zrave.net.

В сравнение с другите европейски страни, проблеми за страната все още са високите равнища на общата и детската смъртност, преждевременната смъртност и по-ниската средна продължителност на живота.

Постоянното население на България за 2007 г. е 7 640 240 души.
С 39 хил. души е намаляло населението, в сравнение с предходната 2006 г.
Това се дължи на външната миграция, което е много важен проблем за нашата страна, отчете Йордан Калчев.

Основен проблем както за България, така и за страните от ЕС, е продължаващият процес на остаряване на населението, типично и за предишните години.
Това води до нарастване на показателя за средната възраст на населението, което за 2007 г. общо за страната е 41.5 години., в сравнение с 2000 г., когато този показател е бил 39.9 години.

През последните 4 години се наблюдава тенденция на леко покачване на раждаемостта, което се дължи най-вече на повишаването на плодовитостта на родилните контингенти, отбеляза Йордан Калчев.

Докато през 2002 г. средният брой живородени от една жена е бил 1.21 деца, през 2006 г. този брой е 1.38, а за миналата година е 1.42 деца.

Това е най-високата стойност на плодовитост след 1993 г., когато коефициентът е бил 1.45 деца.
И през 2007 г. в България продължава нарастването на броя на ражданията и повишаване на равнището на раждаемостта, основна причина за което е ражданията на деца от по-висок ранг, т.е. на второто дете. През изминалата година са родени 75 915 деца, от които 75 349 живородени.

От този брой 38 822 са момчета, а 36 527 - момичета. Увеличение на раждаемостта е отчетена и в градовете (56 257 деца), и в селата (19 092 деца).

Данните за раждаемостта в България може да се каже, че са на равнището на раждаемост в редица европейски страни - Италия, Гърция, Унгария, Полша, Латвия и Швейцария. С най-висока раждаемост се отличават Ирландия и Франция, а по-ниска е в Германия. Литва, Австрия и Словения. Данните за чуждите страни са на Евростат от 2006 г.

През изминалата година не са настъпили значителни промени в общата смъртност на населението на България. Но, за съжаление, сериозен проблем за нашата страна остава да бъде фактът, че сме сред първите места по смъртност в Европа, подчерта Йордан Калчев.

През 2007 г. броят на починалите е 113 хил. души. В сравнение с 2006 г. броят им е намалял с 434 души. Смъртността продължава да бъде по-висока сред мъжете ( 16.1%), отколкото сред жените (13.5%) и в селата (20.7%), отколкото в градовете (12.3%), статизирани по брой починали лица на 1 000 души от средногодишния брой на населението през годината.

В сравнение със страните от Европа равнището на общата смъртност на населението в България е доста по-високо. С най-висока смъртност са Ирландия (6.6%), Люксембург (8%) и Нидерландия (8.3%).

Наблюдава се намаляване на коефициента на детската смъртност както през 2006 г. (9.7%), така и през 2007 г. (9.2%), отчетени по брой починали деца на възраст под една година на 1 000 живородени деца.
Това е най-ниският отчетен коефициент на детска смъртност за цялата история на демографската статистика в България. Но въпреки, че детската смъртност в последните години у нас намалява, тя продължава да бъде по-висока от тази в европейските страни, каза началник отдел „Статистика на населението" в НСИ. В повечето от тях коефициентът на детската смъртност е между 3.0 и 5.0%. В Унгария, Полша, Литва, Словакия и Латвия нивото на този показател е в границите между 5.7 и 7.6%.

Съществено намаление се наблюдава и на броя на преждевременната смъртност - 24.1% (относителният дял на починалите лица по 65-годишна възраст към общия брой на починалите). През изминалите години този относителен дял е бил значително по-висок - 25.2% за 2001 г. и 24% за 2006 г.

През 2007 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 37 655 души - най-малкото намаление на населението, в резултат на естествения прираст след 1995 г. Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 5.0% (разлика между броя на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на населението). Освен България, в Европа с отрицателен естествен прираст, но с по-ниски стойности са Естония, Румъния, Германия, Унгария и Литва - от минус 1.8% до минус 4.%.