Само 19% от българите са съгласни да има COVID мерки навсякъде у нас

Тази година, по-конкретно откакто ваксинацията срещу Ковид-19 стана възможна, 40% от хората са променили отношението си към нея - почти една четвърт към по-положително, докато 17% са започнали да я възприемат по-отрицателно, отколкото преди. По-голяма част от хората (60%) обаче не са си променяли нагласите от самото начало. Това показват данните на резултати от 5 отделни проучвания в следните европейски страни - България, Чехия, Словакия, Полша и Унгария. Данните са за периода 26. 11.-02. 12. 2021 г.

Източник: Български национален панел

Причините допринесли към подобряване на мнението относно ваксините срещу Ковид-19, информацията от експерти е водещата причина, посочена от 44% от хората. Въпреки това, значително влияние също така оказват хората в обкръжението на респондентите - по-специално опитът с ваксинация на хората около тях (40%), както и дискусии с близки и/или приятели (25%). Опит със заболяването в тяхното обкръжение е посочено като причина от 19% от хората, които са променили мнението си към ваксините към по-положително. Поради каква причина са си влошили мнението към ваксинацията част от респондентите? Основният мотив е един и той е същият, като на групата по-горе (тези, подобрили мнението си) - информация от екперти (56%). 37% са се повлияли в резултат на негативен опит с ваксинацията в обкръжението си, а 32% - от медийни репортажи. Най-слабо влияние са оказали национална или местна кампания, посочена от едва 7%.

Източник: Български национален панел

Повечето хора, 64%, изразиха несъгласие с тези мерки (21% по-скоро не са съгласни, 43% определено не са съгласни). 36% от хората обаче ги подкрепят. Тези, които не са съгласни с настоящите мерки, са най-вече против тях поради строгия им характер: напр. 51% от анкетираните са загрижени, че те засягат човешките права. 42% заявяват, че не трябва да има никакви ограничения и достъпът до публични места и събития трябва да бъде свободен за всички. Други варианти, които от друга страна предлагат още по-строги мерки, бяха посочени от сравнително по-малко хора - 19% твърдят, че мерките трябва да влязат в сила за всички места и институции, а не само за определени, докато 17% смятат, че хората все още трябва да се подлагат на тестове, независимо от това дали са ваксинирани или не.

Индексът на паника се е покачил с почти 3 пункта от последната вълна на изследването през септември 2021г. - в момента той отбелязва 58 пункта, което се доближава до стойностите му през пролетта тази година. Рекордният пик от 70 пункта бе достигнат през пролетта на 2020г. още в началото на пандемията. По-възрастните групи проявяват по-силна тенденция на паника. В сравнение със септември, стойностите са се увеличили във всички пет изследвани страни, като в Унгария това най-ясно се вижда с увеличение от 12 пункта (сега 64 пункта).

И в Чехия, и в Словакия индексът се е увеличил с 8 пункта. Въпреки всичко, България държи най-ниското ниво на паника от всички пет страни към момента. Индексът на доверие в държавния апарат, който измерва степента на доверие в държавните представители и институции от страна на гражданите по отношение на ситуацията с Ковид-19, се доближава до абсолютния си минимум за целия период на измерване от началото на пандемията до момента в България - с 36 пункта, бележейки спад с 5 пункта от септември. Единствената държава от петте с по-ниско ниво по отношение на индекса е Словакия, където нивото е рекордно ниско - 32 пункта.

Най-високо доверие в държавата се отчита в Полша (43 пункта). Индексът на въздействие в момента отбелязва средна стойност от 53 пункта. В същото време се доближава до минимума за целия период на пандемията, което би могло да означава, че субективно хората оценяват въздействието на кризата върху живота си по-леко, поне в сравнение с други периоди (напр. миналата пролет, когато стойностите на индекса надхвърляха 70 пункта).

Индексът на готовност за ваксинация в момента бележи 47 пункта в България, като това е най-ниското ниво от всички пет страни. Има промяна в изчислението на индекса в сравнение със септемврийската вълна - за да се разгледа по-обстойно отношението към ваксинацията в обществото, индексът започна да отчита респондентите, които са напълно ваксинирани, тези, които са си поставили бустерна доза и тези, които са още в средата на ваксинационния цикъл. Отново, тези, които планират да се ваксинират, продължават да бъдат включени. Отчетеното ниво по отношение на индекса за най-възрастната група респонденти (на възраст 55+) е значително по-високо, докато за всички останали възрастови групи то е под средното. От петте изследвани държави Чехия отбелязва най-висока стойност със 77 пункта, следвана от Унгария със 76 пункта.