Мирните преговори за Украйна между реализма, морала и историческите грешки

Мирните преговори около войната в Украйна, възродени от американската рамка от 28 точки и ускорените европейски реакции, върнаха вниманието към онези ключови моменти, в които светът все още се опитваше да спре нещо, което изглеждаше управляемо. Едва днес, когато всички страни признават, че войната не може да бъде решена с воени средства, става ясно колко огромна и тежка е сянката на пропуснатите шансове.

Коренът на конфликта, такъв какъвто избухна през 2022 г., не се намира в Украйна, а в отношенията между Русия и САЩ.

През декември 2021 г. Москва официално връчи два проектодоговора — до САЩ и НАТО — които представляваха не просто "гаранции за сигурност", а ултиматум: НАТО да се върне към конфигурацията от 1997 г., да не приема Украйна и Грузия, да изтегли своята инфраструктура от Източна Европа, а САЩ да се откажат от военна дейност в големи части от Европа. Това беше искане, което Западът не можеше да приеме. И от този отказ нататък светът започна да се движи към войната.

Следващите два месеца бяха последният опит на Европа да предотврати инвазията чрез дипломация. През февруари 2022 г. Еманюел Макрон пристигна в Москва за дълги разговори с Владимир Путин, воден от идеята, че "нов архитектурен договор за сигурност в Европа" може да бъде намерен. След него Олаф Шолц предприе своята визита, опитвайки се да възстанови ролята на Германия като посредник между Запада и Русия. И двамата се върнаха с впечатлението, че Москва е готова да говори. А Москва, от своя страна, уверяваше света, че няма да напада Украйна, че военната концентрация е "учение", че няма намерение "да нарушава принципа на неделимост на сигурността в Европа".

Москва: Американският план за Украйна е чернова, която вече се променя

До Русия не бил достигнал официален документ по въпроса

През тези седмици руските официални представители правиха десетки публични изявления, че инвазия няма да има. Но паралелно с това САЩ, чрез разузнавателни данни, предупреждаваха за обратното. Вашингтон настояваше, че руската операция е подготвена, че е въпрос на време, че ученията са прикритие и че целта е именно Киев. В Европа тези предупреждения често бяха посрещани със скептицизъм — че са част от американския стил на "кризисна алармистика". Събитията от 24 февруари доказаха, че американските оценки са били точни.

Това е фонът, на който се разви и пропуснатият шанс в Истанбул през март 2022 г. Русия и Украйна седнаха на масата с предложения, които - удивително - бяха близо до компромис.

Украйна се съгласи на неутралитет под международни гаранции, Русия прие да отложи статута на Крим за бъдещи преговори, а линията на фронта можеше да се върне към позициите преди инвазията. Това беше първият и последен момент, в който войната можеше да приключи бързо и без разрушаването на Мариупол, Бахмут, Северодонецк, Авдеевка и още десетки градове. Ако разговорите в Истанбул бяха успели, историята на Европа щеше да изглежда различно.

Но за да разберем защо този шанс пропадна, трябва да се върнем още по-назад - към юли 2021 г., когато Владимир Путин публикува статията "За историческото единство на руснаците и украинците". В нея той отрече съществуването на украинска нация и украинска държавност, нарече Украйна "анти-Русия", представи я като исторически "част от руския свят" и дори формулира идеологическа основа, според която украинската независимост е моментна историческа грешка. Тази статия беше ясен сигнал - Киев не е възприеман като суверенна държава, а като отклонение от "историческото състояние". Това беше опасният момент, който светът подцени.

Йордан Божилов: Тръмп иска да сложи край на войната в Украйна, но как се слага край?

Според бившия зам.-министър на отбраната ключово ще е да се осигури независимостта на Украйна

Най-болезненият елемент на този конфликт остава очевидният факт, че Русия пренесе своя дългогодишен политически и психологически гняв към САЩ и НАТО върху една съседна държава, която се оказа в средата на силовото поле между старите врагове. Украйна не е била тази, който разширява НАТО.

Не тя е подписвала американските доктрини, не тя е измествала руските "червени линии". Но Украйна се оказа територията, на която Москва избра да отговори на всичко това. Подобна логика не може да се оправдае нито стратегически, нито морално. Тя превърна цяло едно общество в заложник на чужда вражда.

Това е особено вярно, когато погледнем към недалечното минало. През 1994 г. Украйна се отказа от третия по големина ядрен арсенал в света. В замяна получи гаранции за сигурност, оформени в т.нар. Будапещенски меморандум, подписан от Русия, САЩ и Великобритания. Този документ не беше просто политически жест. Той беше обещание, че границите на Украйна ще бъдат уважени, че нейният суверенитет няма да бъде застрашен и че тя няма да се превърне в бойно поле за чужди амбиции. Русия — подписала се под този документ — наруши тези обещания в най-груба форма през 2014 г., а през 2022 г. ги смаза окончателно.

Днешните дипломатически опити за мир неизбежно са натоварени с този морален багаж.

Европа знае, че каквото и да бъде договорено, това бъдещо споразумение ще носи тежестта на стария прецедент: ако гаранциите за сигурност се нарушават без последствия, цялата архитектура на следвоенния международен ред губи смисъл. За това германският кнцлер Фридрих Мерц настоя толкова силно Европейският съюз да не бъде заобиколен в бъдещия мирен процес — Европа има интерес не само от край на войната, но и от това крайът да не бъде легитимация на силата за сметка на правото.

Рубио: Добър напредък в преговорите за мир в Украйна

Въпреки възраженията на Тръмп

В същото време моралната страна на конфликта не отменя политическата реалност: Украйна е изтощена, Русия е укрепила позиции на фронта, а САЩ вече изпращат сигнали, че не желаят войната да продължи безкрайно. Оттук идва и рязката промяна в американската риторика, видима още в скандалния епизод от 28 февруари 2025 г., когато президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви за Володимир Зеленски в Овалния кабинет на Белия дом: "Да дойде, когато е готов за мир."

Това беше публичен знак, че Вашингтон поставя под въпрос безусловната украинска формула за пълно изтегляне на Русия. Последните преговори — включително женевската среща между САЩ, ЕС и Киев — се коренят именно в тази промяна.

Мрачният избор пред Зеленски: Да приеме мирния план на Тръмп или да разчита на неблагонадеждна Европа

Украинците биха искали по-дълбок ангажимент на тяхна земя, но западноевропейците се притесняват да не понесат големи жертви, като изпращат войници на фронтовата линия

В този контекст преговорният процес, започнал сега не е просто дипломатическа битка за формулировки. Той е сблъсък между морал и реалполитика, между желанието да бъде възстановена справедливостта и необходимостта да бъде прекратен един конфликт, който поглъща поколения. Европа днес настоява, че мир не може да бъде постигнат за сметка на украинския суверенитет. САЩ настояват, че без компромис войната може да продължи неопределено. Русия се стреми да закрепи постигнатото на бойното поле и да превърне силата във признат политически факт, а Украйна се стреми да запази колкото може повече от територията си.

Историята рядко предлага идеални решения. Но тя ясно показва едно: когато една страна се превърне в арена на чужда геополитическа вражда, цената се плаща винаги от тази страна, никога от великите сили.

Украйна плати твърде висока цена - и това е факт, който нито една дипломация не може да заобиколи.

Именно затова днешният момент е толкова деликатен: мирът е по-близо, отколкото беше последните три години, но справедливият мир — този, който не превръща нарушението на международното право в норма — остава далеч по-труден.

Макрон: Планът на САЩ за Украйна трябва да бъде съгласуван с ЕС

Европейските съюзници на Киев са изпратили на Вашингтон работен вариант на контрапредложения