Нова научна инфраструктура ще помага на българските астрономи да изследват космическите обекти с уникални радионаблюдения, съобщават от БАН.

Проект RACIO за първата българска радиоастрономическа обсерватория, предложен от Института по астрономия с Национална астрономическа обсерватория към БАН, беше одобрен за включване в обновената Пътна карта на България в началото на годината.

Новият проект е с акроним LOFAR-BG и предвижда в рамките на 10 години да се изгради и развие българска наблюдателна станция на разпределения панeвропейски радиотелескоп LOFAR, както и висок човешки научен потенциал за провеждане на специализирани астрофизични и геофизични изследвания с българската станция и LOFAR телескоп.

LOFAR-BG станцията ще позиционира България на челно място по радиоастрономически наблюдателни възможности в Югоизточна Европа, посочват от Българската академия на науките. Поддръжката й ще спомогне развитието на радиоинженерни и научни теми в сферата на информационните и комуникационни технологии (обработка на сигнали в реално време, анализ на времеви редове и изображения с машинно самообучение, клъстеризиране и съхранение на данни) и трансфер на научен и технологичен ноу-хау от международното LOFAR сътрудничество.

Снимка 480758

Източник: БАН

От БАН поясняват, че LOFAR e многофункционален, високоиновативен паневропейски разпределен нискочестотен радио телескоп (10-250 MHz), разработен от нидерландския Институт по радио астрономия (ASTRON) за изследване на ранната и далечна Вселената, слънчевата активност и земната атмосфера. LOFAR се състои от голям брой наблюдателни станции с антени тип фазирана решетка из цяла Нидерландия и част от Европа, свързани с оптична високоскоростна връзка. В Южна и Източна Европа все още няма LOFAR станции.

Телескопът е уникален със способността си да наблюдава голяма част от небето и да се използва за изследване на много различни явления, допълвайки традиционните оптични телескопи. Друга особеност на LOFAR наблюденията са огромното количество генерирани данни - около 3 Gb/s на станция. В момента в Нидерландия има общо 40 LOFAR станции, а в Европа - още 13 станции. Започнат е строеж на още две нови станции - в Латвия и в Италия.

LOFAR-BG ще е първата станция в Югоизточна Европа.

Основните астрофизични и геофизични области на работа на LOFAR са: изследване епохата на рейонизация на Вселената от най-първите звезди; проучвания на звездното небе за нови радио източници в слабоизследвания нискочестотен диапазон; наблюдения на динамични краткотрайни източници като свръхмасивни черни дупки и бързовъртящи неутронни звезди; изучаване на структурата на галактичните магнитни полета; проследяване на слънчеви изригвания и космическото време; диагностика на земната йоносфера и магнитосфера; сеизмични изследвания на земните пластове; изучаване динамиката на мълнии.