Изградили сме институции за противодействие на корупцията, които имат сериозен капацитет, но без забележим успех. Далеч сме от тези практики, към които се стремим. Това заяви доц. Даниел Смилов по време на дискусия „Прозрачни, ефективни и отговорни институции: ключов фактор за противодействие на корупцията".

Смилов е ръководител на изследователския екип, осъществил изследването на националната система за почтеност на България - 2011. Основен проблем, очертан от изследването е наличието на системно разминаване между оценката на правната рамка в областта на противодействие на корупцията и действително и практическо изпълнение от отделните институции.

От Асоциация „Прозрачност без граници" посочиха, че в изследването се акцентира основно върху три сектора - съдебна власт, правоприлагащи институции и антикорупционни агенции. По отношение на съдебната власт от изследването става ясно, че в българското общество липсва усещането за реформа в съдебната система, въпреки че едва ли има по-често реформиран сектор. От правна гледна точка този сектор разполага с много високо ниво на независимост и автономия. От друга страна налице са редица скандали, разкриващи външни въздействия върху вземането на решения от магистратите.

Най-голямата слабост на системата според Асоциацията е постигането на действителни резултати в противодействието на корупцията. В тази връзка изследователите отправят и някои препоръки: прозрачност при номинирането и назначаването на магистратите, както и осигуряването на повече прозрачност при дисциплинарните практики на ВСС; необходимо е да се разработва методология за цялостно разследване и взаимодействие с други институции по сложни финансови, икономически и корупционни престъпления, свързани с организираната престъпност.

Според оценката на правоприлагащите институции българският модел допринася за по-голяма независимост на прокуратурата от изпълнителната власт. Следва да се отбележи, че тази висока степен на независимост може да бъде полезна в случаи на агресивно политическо мнозинство, опитващо се да наложи нелегитимен натиск върху опонентите си, заяви Ралица Илкова - експерт на Асоциация „Прозрачност без граници". В оценката се отбелязва още, че правната рамка на отговорността за дейността на прокуратурата и полицията до голяма степен е налице и е адекватна.

Въз основа на извършените изследвания експертите препоръчват прозрачност в политиката при използване на СРС-та от органите на МВР и осъществяването на по-активен контрол на този процес. Друга препоръка е задълбочаване на сътрудничеството между прокуратурата и МВР.
Третият сектор, върху който се акцентира в изследването са антикорупционите агенции като в оценката е описано, че въпреки многото структури, специализирани в противодействие на корупцията, в България няма автентична Антикорупционна агенция.

Предвид факта, че методологията на изследването се отнася за периода 2008-2011 г., е неговия обхват е включена предимно дейността на ДАНС, тъй като БОРКОР работи от скоро. Общата оценка на дейността на антикорупционните агенции е ниска. Препоръчва се създаване на единна система, която да обедини усилията на БОРКОР, ДАНС, Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност и Комисията за противодействие и установяване на конфликт на интереси.

Функциите на ДАНС по отношение на корупцията по високите етажи на властта следва да бъдат сведени до събиране и предоставяне на информация на компетентните органи, специализирани в превенцията, разследването и противодействието й, съветват още изследователите.