Съществува възможност за нанасяне на удари по стратегически обекти на страната с балистични ракети със среден радиус на действие от страни в отдалечени региони.

Това е сред констатациите, намерили място в проекта на Стратегия за национална сигурност.

Той е изготвен от Междуведомствена работна група, създадена със заповед на министър-председателя Бойко Борисов. Неин председател е министърът на вътрешните работи Цветан Цветанов, а в състава й са включени представители на институциите с преки отговорности в сферата на сигурността.

Проектът на Стратегия за национална сигурност на България трябва да бъде разглеждан като основа за разбиране, планиране и осъществяване на политиката за сигурност и в този смисъл има функционален, а не декларативен характер, уточняват от Министерски съвет.

Toзи проект е изготвен след проучване на Концепцията за национална сигурност на България от 1998 г. и проектите за стратегия за сигурност, разработени през 2005 г. и 2008 г.

Отчетени са и стратегии за национална сигурност на редица държави, както и стратегиите за сигурност на ЕС и подготвителни материали за разработването на стратегическа концепция на НАТО за сигурност.

Не е пренебрегната и новата Стратегия за национална сигурност на САЩ, приета през май 2010 г.

Според някои от заключенията в проекта външната среда на сигурност се характеризира с висока динамика, неопределеност, нееднозначни и сложни за прогнозиране процеси.

Нараства взаимното проникване и зависимост между външната и вътрешната сигурност.

Международният тероризъм и разпространението на оръжия за масово унищожение, регионалните конфликти, киберпрестъпността и трансграничната организирана престъпност оказват съществено влияние върху средата за сигурност в глобален и регионален мащаб.

Тероризмът е значима заплаха за глобалната сигурност, която се изостря от икономическите и финансовите кризи.

Терористичните организации използват разнообразни способи на действие, умело се интегрират в демократичното общество, което затруднява неутрализирането им.

Възможностите за използване на радиоактивни материали, токсични вещества и биологични агенти, както и за достъп до информационни бази от данни и технологии за терористични цели се увеличават.

Запазват се рисковете, свързани със съхраняването на ядрено оръжие и радиоактивни материали в отделни страни.