Депутатите от Комисията по бюджет и финанси в Народното събрание приеха на първо четене Бюджет 2026. Народните представители гласуваха с 14 гласа "За", 9 гласа "против" и без "въздържали се". Припомняме, че малко по-рано минаха бюджетите на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) с помощта и гласовете на парламентарната група на ДПС. 

По време на дебатите депутатът от "Демократична България" Владислав Панев е притеснен от високия дефицит в бюджета. Много трудно ще се свият разходите в последните години, добави той. По думите му бюджетната дисциплина е нарушена. Правителства падат заради това, че има рязане на разходи и увеличаване на данъци в бюджета, предупреди Панев, като открои, че сегашното правителство на "Прогресивна България" трябва да извърши тежки реформи предвид факта, че разполага с абсолютното мнозинство. 

Депутатът от ДПС Атидже Алиева-Вели посочи, че предложеният държавен бюджет има редица недостатъци и недомислици, като законопроектът не спазва законодателството на публичните финанси, както и препоръките на Европейската комисия.

Според нея реалистичен бюджет би бил този бюджет с около 4.5% дефицит, а не с 5.7%. Вместо да реформира, държавата маскира чрез заемно финансиране, посочи Вели. Предвиждат се огромни по обем капиталови разходи и по мнението на ДПС бюджетът е презастраховане на правителството. Нереалистично е капиталовите разходи в бюджета да бъдат около 10 млрд. евро, критикува народният представител от ДПС. 

ДПС ще предложи между първо и второ четене запазване на субсидията за вероизповеданията, както и ясни политики в полза на хората, политики за културата и науката, политики за подкрепа на националните ценности, правата на човека и демократичните принципи. Въпреки това, според формацията на Делян Пеевски, бюджетът има повече недостатъци, отколкото предимства. 

"При толкова голям размер на капиталовите разходи, може да се приложи принципът на предоговаряне на европейските проекти. Има сериозен резерв и готовност по линия на програмите, които се изпълняват с европейски средства", коментира Вели и призова правителството да не реже проекти за решаване на проблемите с безводието и лошото качество на водата. 

Въпреки всички критики, отправени по план-сметката на държавата, ДПС обяви, че ще подкрепи държавния бюджет, предложен от "Прогресивна България" с мотив - държавата да функционира нормално. 

Теменужка Петкова заяви, че парламентарната група на ГЕРБ-СДС няма да подкрепи държавния бюджет за 2026. "С внесения проект на Закон за държавния бюджет се нарушават грубо правилата на Закона за публичните финанси. Съгласно закона е допустимо да има малко по-висок дефицит - над 3%, ако има налице извънредни обстоятелства извън обхвата на правителството и ако е налице икономическа криза", обясни бившият финансов министър. 

Според нея държавният бюджет ще създаде правен прецедент в България - да бъде гласуван бюджет, в нарушение на публичните финанси. "Няма как Народното събрание да приеме закон, който нарушава друг закон", предупреди Петкова и призова правителството да прекрои Бюджет 2026. 

Председателят на Комисията по бюджет и финанси и депутат от "Прогресивна България" Константин Проданов пък отвърна на Петкова, че правителството на Росен Желязков е било "природно бедствие" в мерките и политиките си. 

Репликата на Проданов ядоса и лидера на "Продължаваме промяната" и бивш финансов министър Асен Василев, който в дуплика също нападна председателя на Комисията по бюджет и финанси, че "в последните месеци управлението на "Прогресивна България" също е природно бедствие. 

Финансовият министър Гълъб Донев отговори на всички критики, като отчете, че приходите в бюджета изпреварват разходите. "Не виждам къде могат да бъдат намалени средства за капиталовите разходи и от разходите за издръжка в бюджета", коментира Донев. И предупреди, че ако не се изпълнят проектите по ПВУ - ще бъдат загубени европейски средства. 

Той заяви, че не вижда реалистично намаление на капиталовите разходи, което да доведе до намаляване на дефицита в рамките на 3%. "Това, което предлагаме с бюджета за 2026 г. са консолидация на публичните разходи и намаляване на дефицита, което се отчита и от Европейската комисия. Всички говорим за разходите, които са в АПИ и които не са планирани и начислявани в съответните години в бюджета, но това ще бъде направено - всички тези сертификати, които стоят в АПИ, ще бъдат начислени със съответните суми към съответните години", обясни финансовият министър. 

Станислав Попдончев, зам.-председател на Българската стопанска камара (БСК) посочи, че се доиграва свирен мач с държавния бюджет - като прелюдие на следващия бюджет за 2027 година. В бюджета не се вижда въвеждане на нови данъци и увеличаване на настоящите, посочи Попдончев. БСК е готова да съдейства в изработването на нов механизъм за определяне на минималната работна заплата. 

Това, което е проблем за БСК е замразяването на автоматичното повишаване на възнагражденията в някои публични сфери. Това трябвало да стане постоянна мярка, по думите на Попдончев. 

Президентът на КНСБ Пламен Димитров обяви, че синдикатите ще подкрепят всички мерки в приходната част на държавния бюджет.

Припомняме, че проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2026 година предвижда дефицит по консолидираната фискална програма в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Заложените приходи, помощи и дарения са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро.  Законопроектът не предвижда увеличаване на възнаграждения чрез автоматични механизми. Сред заложените мерки са увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия и увеличение на приходите от облагането на хазарта.

Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент "Мерки за сигурността на Европа" (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1 на сто от БВП.

Според мотивите към законопроекта бюджетната рамка за периода 2026-2028 г. отчита наследеното състояние на публичните финанси и натрупаните дисбаланси през последните години. Включени са и краткосрочни мерки, насочени към запазване на фискалната устойчивост.