За осма поредна година шестима невинни политически затворници - пет български медицински сестри и един палестински лекар, гният в отвратителните затвори на Муамар Кадафи.

Така започва статията си, публикувана в "Таймс", журналистката Розмари Ритър.

Авторката на статията Розмари Ритър е работила за икономическо издание в Далечния изток и за новинарско издание в Азия, била е кореспондент на „Сънди таймс" и на „Таймс", където в момента е съредактор. Тя е автор на четири книги, сред които и история на ООН.

Мъчението започва през 1999 г., когато става ясно, че на хиляди деца, пациенти на Педиатричната болница "Ал Фатех" в Бенгази, където са работели шестимата, е прелята кръв, заразена с вируса на ХИВ.

Тези медици станаха заложници в подлия план, целящ да покаже, че Либия може да изиграе играта за компенсациите също така добре, както я изиграха адвокатите на жертвите от Локърби.

Кадафи цинично обвини Запада в умишлено разпространение на СПИН и изкара тези „Западни заговорници" за доказателство.

В продължителния съдебен фарс шестимата бяха два пъти признавани за виновни и два пъти осъждани на смърт по обвинение в умишленото заразяване на 426 либийски деца, на базата на самопризнания, изтръгнати по традиционните за Либия методи: горене на цигари в телата им, изнасилване, сексуални издевателства и електрически шок - толкова жестоки, че една от сестрите остава частично парализирана.

Използването на мъчения не се дискутира. Либийският съд оправда мъчителите, но след това отхвърли три дела, заведени от тях срещу медиците за клевета и по този начин мълчаливо призна кой е прав.

Какво да кажем за другите доказателства. Изчерпват се с една дума: мръсотия. Болницата в Бенгази е истински ужас по отношение на хигиената.
Спринцовките са се използвали многократно.

Либийският защитник на българските сестри говори много по този въпрос още на първото дело.
По-късно това беше потвърдено и от Люк Монтание - френският лекар, който изследва ХИВ-епидемията и доказа, че тя е започнала много преди медиците да пристигнат в Бенгази.
Това се казва и в подробния доклад на международния екип от учени, който беше публикуван две седмици преди втората присъда.

Експертите са прави, подчинените на Кадафи го знаят и трябва да го знаят и семействата, които получиха над 400 милиона долара парична компенсации.
Защо съм толкова сигурна ли? Защото нивото на хигиена на либийците е изкючително ниско.

Спомням си тричасовата борба, която водих, за да накарам един от „луксозните" хотели в Триполи да смени бельото и кърпите - не след предишните наематели на стаята ми, а както личи от вида и миризмата, след продължителното използване от много поредни наематели на стаята.

Пътят от Триполи до римските останки на Лептис Магна минава през старинни маслинени горички и небесносиньо море - и ивици от боклука, който либийците изхвърлят от прозорците на колите си.

Европейските политици се съгласиха да се престорят, че законовите възможности са изчерпани и започнаха да преговарят за паричните компенсации.
С това те се включиха в играта на Кадафи.

Неговата цена за пускането на шестимата все още би могла да включи и последно плащане - освобождаването на Абдул Басет Али ал Меграхи - осъденият за атентата в Локърби и завръщането му в Либия.

Смърди, както по-всяка вероятност смърди и в онази болница. И Европа си запушва носа.