Тази неделя преминаваме към зимното часово време.
В 4 часа през нощта в събота срещу неделя връщаме часовниците си с един час назад.

Целта на преминаването от лятно към зимно часово време, освен чисто икономическа полза (пести се осветление), има за цел да осигури на организма ни повече светлина и съответно да повиши активността ни.

Според много специалисти обаче смяната на времето има негативно влияние върху здравето ни, тъй като промяната разстройва вътрешния ни биологичен часовник.

Установено е, че се нарушава възприятието на човека, свързано с редуването на тъмната и светлата част от денонощието в зависимост от годишния сезон.

Хронобиолозите обясняват, че ритъмът на активност и покой, който естествено следва тялото ни, се определя не от часовника, а от количеството на дневната светлина. Вътрешният часовник на човека се нагажда към промените в съответствие със сезона спрямо изгрева на слънцето. Изгревът регулира естествения ритъм на сън и бодърстване и през летните месеци.

Идеята за смяна на времето първо хрумва на  Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал" през 1784. Той предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано.

Уилям Уилет публикува „Пилеене на дневна светлина" през 1907, където обосновава обстойно тази идея.

На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916.

Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916.

България въвежда лятното часово време през 1979. След известни промени през годините, днес то започва в 3 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4 часа в последната неделя на октомври, когато часовника се връща с един час назад - или обратно на 3 часа.

119 държави местят стрелка на часовниците всяка пролет и есен. Има и страни, които не го правят - Япония, Китай, Сингапур, Естония, Узбекистан, Таджикистан, Туркмения, Казахстан.