В свръхпретъпканата зала “Средец” на столичния хотел “Шератон” се откри двудневната Международна конференция “Знаци, репрезентации, интерпретации – европейската културна идентичност”.

Несъмнено в центъра – и буквално, що се отнася до работната маса, и по значимост - на събитието е един от ерудитите на 20 век Умберто Еко.

Както преди три години, когато тук бе Жак Дерида, така и сега местата бяха с пъти по-малко от желаещите (чудно защо организаторите, имащи опита “Дерида” не бяха осигурили по-голяма зала), а опашката пред устройствата за симултантен превод бе наистина огромна.

Умберто Еко представи 60-минутен текст на тема “Понятието за границите на европейската култура”.
Както в началото организаторът на форума проф. Ивайло Знеполски отбеляза, замисълът на конференцията е да се постави глобалната тема за Европа в рамките на тълкуването и употребата на символите, когато мислим за конкретните неща от съвремието.

Еко (след разбира се задължителните 30-тина минути раздаване на автографи) още в началото на лекцията си даде да се разбере, че тя ще бъде едновременно строго теоретична – обусловена от семиотиката, но в същото време и енциклопедична – какъвто го познаваме от “Махалато на Фуко” – макар че Еко нито веднъж не се позова на своето художествено литературно творчество.

Кант, Хегел, Ницше, Йелмслев, както и модерните философи и лингвинисти бяха “герои” на текста му, който целеше чрез теориите за интерпретацията и не-интерпретацията да бъде обяснена сложността, или може би не-сложността на нашия свят и съвременното европейско мислене.

Макар и настроен твърде диалогично с въображаемите си (по-горе споменати) събеседници, Еко не пропусна да обяви категорично, че в лабиринта няма правилни посоки, там свободата е ограничена от фалшиви изходи и слепи стени.

Понятието за граница, навикът да се определя тя води до рухването на империи, заяви Еко.
Римската империя е изградена от своите граници, в нейната философия е вплетено знаенето, къде да бъде поставен граничният ров.
Това обаче, според Умберто Еко, е причината варварските племена със своите номадски навици, които изключват съобразяване с границата, да разрушат така устроената империя.

Въображението прави от границите относителни понятия, а духът и материалният свят имат възможности за безброй комбинации на взаимност и контакт, обяви Еко, завършвайки лекцията си с тезата, че дори смъртта не може еднозначно да бъде приета като тип граница.