Музеят в Кърджали получи дарение ценни находки от метал и керамика от късно-бронзовата епоха - 14-15 в. пр. н. е., които вероятно са предмети от царско или жреческо погребение.

Дарител е краеведът и спелеолог Минчо Гумаров, който е попаднал на предметите през 1996 година, докато изследвал пещерата Самара край крумовградското село Рибино, съобщават от Кърджали инфо.

"Предметите са от царско-жреческо погребение, защото сред антиките е запазен рядко срещан лаброс, изработен от бронз.
Той представлява две съединени малки брадвички и е използуван, като фрагмент за украса на върха на дървен царски жезъл, категоричен е археологът проф. Николай Овчаров.

Той е проучил дарението, сред чиито експонати е и малък сребърен амулет, изобразяващ женско влагалище и символизиращ разпространения сред древните траки култ към богинята Майка.
Дарението включва и набор от примитивни медицински инструменти, изработени от бронз, и керамика с орнаменти.

Според проф. Овчаров открития лаброс е критски символ на властта на царя или жреца. Находката е поредното потвърждение, че древните траки са имали връзка с минойската култура.

В подкрепа на теорията си, че става въпрос за жреческо или царско погребение археологът цитира сведение на Еврипид в драмата "Резос", в което се говори, че царят е погребан в пещера.

Античните предмети са намерени на 350 м. под земята в една от галериите на пещерата. Тя е дълга около 500 м. Според археолога Овчаров антиките са сериозно основание още през това лято да започне проучване на пещерата.