61,4% от българите смятат, че държавата трябва да се грижи за изоставените деца, като в същото време 56,9 на сто са на мнение, че по-скоро семейството носи вина за това, че са изоставени.

Това сочат резултатите от националното представително проучване на общественото мнение за децата лишени от родителски грижи..

То е проведено през периода 10-15 ноември 2007 г. по поръчка на Министерството на труда и социалната политика

Според данните преобладаващата част от обществото смята, че за да се намали броят на изоставените деца би било най-ефективно да се инвестира в издръжката за отглеждането им.

12,7 % подкрепят инвестирането в ранната генетична диагностика по време на бременността, като превенция за по малък брой деца, родени с увреждания, които най често са изоставявани.

58,5% от анкетираните смятат, че българинът няма традиция да се грижи за изоставени деца.

Относно отношението на обществото към осиновяването преобладаващо е мнението, че кандидат осиновителите категорично предпочитат здрави деца от български произход.

Също така са на мнение, че трябва да се улесни процедурата по осиновяването чрез ускоряването й - 24.5 %, намаляване на бюрокрацията 15,5, и опростяване на процедурата 8%.

Във връзка с по-бързата процедура повече от 70 % от запитаните смятат, че ако до една година родителите не потърсят детето си, то трябва да влезе в регистъра за осиновяване.

В подкрепа на това е и фактът, че колкото по-рано бъде осиновено едно дете, толкова по-малки са негативните последствия за него.

Според проучването обществото ни е много нетърпимо срещу родители, които изоставят децата си.

Като мерки срещу тях преобладават мненията за финансови санкции, търсене на съдебна отговорност, лишаване от родителски права и лишаване от свобода.

Нетърпимо е и отношението на обществото ни към причините, поради които майки изоставят децата си, като основни причини за това се сочат липсата на морал, неграмотността и бедността.

Като извод от проведеното проучване се оказва , че обществото ни проявява изострена чувствителност към изоставените деца, но все още не е наясно какви мерки ще са най-ефикасни и не е достатъчно толерантно към децата с увреждания и тези от различен етнически произход.