И експертът по административно право Иван Тодоров е бил преди 14 г. акционер в офшорно дружество, регистрирано на Сейшелите, макар и само за 1 ден. Това показа продължаващото проучване на “24 часа” в Panama Papers.

“Да, така е. Нямам какво да крия, плащам редовно данъци, а и регистрацията на офшорно дружество въобще не е нито престъпление, нито даже нарушение”, каза Тодоров пред “24 часа”. 

Той се е водил акционер в Medical Investment Group на 27 ноември 2002 г. След това и прехвърлил акциите си на американска компания със същото име, регистрирана в американския щат Делауеър.

Medical Investment Group е регистрирана на Сейшелите през ноември 2015 г. Акциите наполовина делят Тодоров и бизнесмен от Тел Авив. “Съдружникът ми има лични причини да не оповестява името си и аз се съобразявам с това”, каза Тодоров.

В деня, в който получава акциите, той ги прехвърля на съдружника си.

От 14 години Medical Investment Group притежава българска фирма заедно с израелския гражданин, който продължава да е акционер в сейшелската Medical Investment Group.

Тодоров, който е професор д-р по административно право и развива активна преподавателска, научна, адвокатска и консултантска дейност, никога не е крил контактите си с офшорни зони. С правителствено решение от юни м. г. той стана почетен консул на Антигуа и Барбуда.

Самият той е управляващ съдружник в една от големите адвокатски кантори “Георгиев, Тодоров и ко” и автор на много научни публикации.

Не смята, че Panama Papers може да сложи край на регистрирането на фирми в офшорни зони, а и не вижда причини за това, ако се спазват законите на България и собствениците на офшорни фирми ги декларират в данъчните си декларации.

По думите на Иван Тодоров, със своите 10% данък печалба и 10% данък върху доходите и България изглежда като офшорна, погледната от много страни по света

Юристът коментира, че е бил акционер в офшорната фирма само 1 ден, защото такава е била „уговорката с другия акционер”.

„Човекът си е имал лични причини и аз съм се съобразявал с тях.” – допълва Тодоров.

Той казва още, че не намира за нередно участието в офшорни фирми.

„Аз самият по принцип не виждам нищо лошо в това, стига човек да декларира този факт в данъчната си декларация и да си плаща данъците. А ако е политик или лице, което трябва да декларира тези обстоятелства пред Сметната палата – това следва да е направено. И ако е направено – проблеми също няма. Няма забрана за притежание на офшорни фирми в България. Има задължения за деклариране. Още от времето на правителството на царя данъчното облагане в България стана такова, че не си заслужава да имаш офшорна фирма по причина да си спестиш данъци. Разходите по регистрация, поддържане, деклариране и всякакви други усилия не си заслужават. България със своите 10% данък печалба и 10% данък върху доходите на гражданите също изглежда като офшорна за много други, които имат значително по-тежки финансови режими. По нашия Закон за корпоративно подоходно облагане офшорни са всички държави, където корпоративният или подоходният данък е с повече от 60% по-нисък от съответните данъци в България. Спрямо доста държави ние имаме с 60% по-ниски данъци. И когато те имат подобни разпоредби, България се оказва сред офшорните държави. Изрично са изключени от списъка с офшорните държави тези от тях, с които имаме договори за избягване на двойното данъчно облагане или с които обменяме данъчна информация. Така регистрираните например в САЩ фирми не се считат за офшорни.”

„Причините за регистрация на офшорни фирми могат да бъдат много. Например един човек не желае да се знае, че притежава по-известни фирми с оглед на сигурността на него и на семейството му. Втора причина може да е, че той има обществено положение, заради което не иска да бъде свързван с определен тип бизнес – напр. ходи по приеми, а се занимава примерно с развъждане на червеи, със свиневъдство или има кланици. Не че има нещо срамно. Трета причина може да е, че някой има семейни проблеми и не желае жена му или друг човек от обкръжението му да знае това. Четвърта причина може да е, че човек се страхува да не осъществи собствената му държава репресия срещу него, като вземе имуществото му. Пета причина - до неотдавна в България не бе трудно да се открадне фирма, а и сега не е невъзможно. Списъкът може да бъде продължен.” – обобщава Тодоров.

Той коментира и участието на политици в офшорни компании, както и използването им за незаконен бизнес: „Ако парите са придобити неправомерно, това е пране на пари. Но и използването на подставени лица в тези случаи има същата функция. Всяко нещо може да се използва правомерно или неправомерно. Само по себе си регистрирането на фирма в офшорна зона не е неправомерно. Не бива от неправомерното използване на дадена организационна структура да се прави извод, че цялата структура е неправомерна. И държавата може да се ползва неправомерно, но от това не следва изводът, че държавата е лошо нещо.”