Със сегашните темпове на развитие на здравеопазване ще са ни нужни 50 години, за да достигнем най-развитите държави в Европейския съюз. Това каза Шефът на Български лекарски съюз д-р Иван Маджаров по време на пресконференция в БТА - "Надпартиен консенсус за ускорено развитие на здравеопазването 2021-2025 г." по инициатива "Заедно за повече здраве".
Той представи изследване, според което продължителността на живота у нас се е увеличила, но българите все още живеят 7 години по-малко, отколкото гражданите на 5-те най-големи държави в ЕС.
"Тоест ние решаваме да посочим на всички, че здравеопазването ни стартира, но трябва да предложи ускорено развитие", каза Маджаров.
Със сегашните темпове ще са нужни 38 години, за да догоним средната продължителност на живота в 5-те най-големи държави в ЕС (82 години), сочи изследването.
"Там, където са вложени пари, смъртността намалява", каза шефът на БЛС, а според данните - при сърдечно-съдовите заболявания все още смъртността е по-висока от тази в 5-те най-големи държави от ЕС.
В ЕС 8% от БВП се отделят за здравеопазване, данни от 2017 показват, че 4.7% се отделят от БВП в България, с леко повишение на процентите към 2020 г.
С 570 евро повече на човек ще се пада на човек от населението, ако България увеличи до 8% разходите за здравеопазване от БВП, посочи от своя страна Деян Денев, представител на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители.
Публичните разходи за лекарствени продукти в България остават значително по-ниски от тези в повечето държави от ЕС. Повече от три пъти по-ниски от тези в 5-те най-големи държави в ЕС.
Пациентите в 5-те най-големи държави от ЕС са имали достъп до над два пъти повече иновативни терапии от тези в България между 2015 и 2018 г., посочиха още на пресконференцията. Това от своя страна води до увеличен риск от смърт от онкологични заболявания. Необходими пък са 247 допълнителни дни, за да може да влезе ново лекарство в страната ни. Това каза проф. Асена Сербезова - председател на УС на Българси фармацевтичен съюз.
Проф. Сербезова каза още, че желанието е да има дигитализиране на българското здравеопазване - телемедицицина, електронни досиета и дори изкуствен интелект, за да може да се диагностицират болести.
Д-р Иван Маджаров добави, че подобрените здравни грижи могат да намалят тежестта върху болниците и да генерират икономии на разходи за системата на здравеопазването, а това изисква насочване на ресурси в първичната медицинска помощ, което ще намали тежестта върху пенсионерите.
По думите му, първичната помощ трябва да заеме централно място в българската здравна система.
Според изследване на "Тренд" 73% от българите смятат, че има нужда от допълнителни средства в системата заради подобни пандемии, като коронавируса. Според изследването, нашенците са на мнение, че в системата има лош контрол от страна на институциите, искат подобряване на материална база и повишаване на заплатите на медиците.
Изводите от пандемията с коронавируса, са, че на страната ни трябват години наред здравната система да достигне темповете в ЕС, а частта от БВП трябва да е на средното-европейско ниво 8%, за да се надгради здравният модел с доброволни фондове, НЗОК да стане обществен фонд, нужда е държавна политика и по отношение на кадрите, тъй като над 50% от лекарите у нас са разположени в три града.
USD
CHF
EUR
GBP
