Тази престаряла и твърде дълго употребявана максима може още веднъж “да влезе в употреба” – този път обаче пригодена към поредната “българска мъка”, която условно можем да наречем Акция “Алтернативен синод” и всичко произтичащо от тази история.
Все пак народът, “който заслужава своите отци”, има известни “смекчаващи вината обстоятелства”, които можем да открием в 50-те години тоталитарна власт, която доста успешно създаде няколко поколения атеисти, за които църква и бог са понятия от литературата - примерно на Иван Вазов, и нищо повече.
Случва се обаче и нещо друго.
Покрай баталните сцени, станали по оста Максим – Инокентий - прокуратура, общественост и медии наостриха слух и започнаха много внимателно да следят какво се случва в тази “държава в държавата”, след което едно по едно взеха да излизат наяве не съвсем богоугодни дела, извършени от отци, призвани иначе да бъдат пастири на своя народ.
Казанлъшкият отец-счетоводител, “духнал” с парите за парно и ток на девическия манастир, няма да бъде нито първата, нито последната черна овца в православната ни църква, а и не само в нея – по света духовници вършат далеч по-страшни неща.
Въпросът е друг – налага се църковната институция да вложи много старание, смиреност и воля, за да успее да излезе достойно от конфузната ситуация с щурмуването на храмовете.
Това би й дало духовна мощ да се справя занапред и с подобни “локални немирници” от рода на поп Стефан.
Защото в противен случай българските църкви ще започнат бавно и постепенно да се изпразват, миряните да се сещат за тях “от дъжд на вятър” или от Великден на Рождество Христово, а през останалото време отците ще се отдават на съзерцание (поради липса на други обязаности) и на “общение с Бога”.
USD
CHF
GBP
