В момента най-често употребяваната дума от политически ангажираните украинци е „ханба” (срам). Защото такъв срам изповядващите лъжливия украински патриотизъм граждани на страната не са изпитвали от началото на нейното независимо съществуване, след Беловежките съглашения между президентите на Русия, Украйна и Беларус: Борис Елцин, Леонид Кравчук и Станислав Шушкевич.

Именно случващото се в момента в Киев е началото на края на неговата демистификация. И доказателство, че Украйна няма място на картата на Европа като унитарна държава. Дори вицепрезидентът на САЩ Джо Байдън, по време на неотдванашното си посещение в Киев, настоя за федерализация на страната. Защото разбира, че иначе тя просто ще изчезне.

(По този повод лидерите на русините в Подарпатската Русь вече предложиха федерализация на страната, по примера на САЩ, и много остроумно, под името Съединени Украински Щати).

На разпространяваното по цял свят видео с хвърлената от арменец по грузинец чаша вода – скандалът между вътрешния министър Аваков и губернатора на Одеса Саакашвили - (по този повод, тук в Ереван един след друг се появиха много вицове по темата, свързани с местното радио и традиционната конкуренция между двата народа) се чуват псувни, достойни за хамали. Най-мекото обръщение е „ла..ар”. По този повод, и авторът на тези редове си позволява да констатира, че основните фигури в украинското ръководство в момента си мерят „пи…те”.

Но украинците са възмутени най-вече от факта, че от едната страна на барикадата са президентът – българин и губернаторът на Одеска Област – грузинец, срещу министър-председателя – евреин и министъра на вътрешните работи – арменец.

Медиатори в конфликта са две дами: Юлия Тимошенко, която навярно сама не знае на колко народа е наследник и вице-премиерът и министър на финансите Наталя Яреско, която, въпреки строгите изисквания на украинската Конституция, ревниво пази американския си паспорт. И когато доведе украинската икономика и финанси до окончателен крах, спокойно може да остави украинските си движими и недвижими имоти на роднините си, да покаже на летище Бориспил или Жуляни американския си паспорт и да отлети за някоя топла страна, където да изживее остатъка от живота си край син басейн под южното слънце. И да остави обикновените украинци да се чудят дали да платят комуналните си разходи в пететажните хрущовки, или в дървените хати от времето на Руската Империя, или все пак да сложат на масата нещо за ядене и пиене по новогодишните празници. И като дойде инкасаторът, да счупят в главата му някоя празна бутилка – такива неща в Украйна стават често…

Роденият в столицата на Бесарабска България – Болград и завършил местното училище „Васил Левски” Петро Порошенко (баща му Алексей Порошенко не се и опитва да крие българския си произход) отдавна корумпира лидерите на своите земляци и наши сънародници, като успя да ги прикачи към своята колесница от Партията на Регионите на предшественика си Виктор Янукович. Не му беше много трудно, тъй като и самият той е основател на тази партия.

Сега привика бившия си колега от Тбилиси Михаил Саакашвили да вади кестените от огъня и с негова помощ да се справи с Яценюк и Аваков, както вече направи с Тимошенко, преди това с Павло Лазаренко и т. н.

Тук трябва да се има предвид, че за който и украински политик да се каже, че е крадец, станал милиардер за сметка на народа си, ще бъде вярно. Това се знае и в САЩ, където осъдиха бившия премиер Павло Лазаренко на дългогодишен затвор. И дадоха добро на Мишико да смени президентския дворец в Тбилиси с този на одеския губернатор, знаейки за неговата психическа лабилност и неуравновесеност. Именно такъв човек беше нужен на президента – да се опълчи срещу лидерите на еврейската и арменската мафии в Украйна, заемащи двата ключови държавни поста.

Когато осъзнае срещу кого се е опълчил обаче, ще бъде вече късно. И няма да му остане нищо друго, освен пак да си изяде вратовръзката. Защото, израсналият в Баку, в семейството на съветски офицер, Арсен Аваков навремето е видял какво значи Геноцидът над Арменците в Азербайджан и е загубил там много свои роднини и близки. Свикнал е от малък да гледа смъртта в очите и изобщо няма да се замисли да премахне грузинския досадник.

Смешното беше, че българинът и грузинецът от една страна, и евреинът и арменецът, от друга, се обвиняват в „липса на патриотизъм” (украински), наричат се „гастрольори” (в бившия СССР това значи престъпник, който краде и убива далече от родния си край) и се гонят един друг от Украйна. Аваков дори написа гневно писмо до Порошенко, в което изразява възмущението си от факта, че президентът (българин) обвинява него – арменеца (от Баку) в липса на украински патриотизъм…

Както каза председателят на Комитета по Международни Въпроси на руската Държавна Дума Алексей Пушков, „Украйна е в конвулсии”. А говорителката на руското МВнР Мария Захарова изрази обидата си за руския език „на който в Украйна е забранено да се говори в официалните държавни институции и СМИ, забранено е да се изучава и използва в училищата и ВУЗ-овете, но на него могат да се псуват висшите длъжностни лица в страната”.

Към тези думи аз бих добавил и нещо, което остана незабелязано за мнозинството зрители, изгледали клипа, разпространен от Арсен Аваков в Youtube: когато той захвърли по Михаил Саакашвили чашата с вода, обля и колегите си от ляво и от дясно. И седящият от дясно външен министър Павло Климкин реагира с усмивка и с типична московска псувня. Това е стилът на украинското МВнР, включително и на посолството в София.

И тази държава се опитва да влезе в ЕС!? Тогава по-добре ние да излезем!