Ще се превърне ли Европа в демографска пустиня?

Демографската криза в България се характеризира с трайно свиване и застаряване на населението, като около 24% от българите са над 65 години. Основните двигатели са отрицателният естествен прираст, водещ до едни от най-високите нива на смъртност в ЕС и високата преждевременна смъртност, поддържани от десетилетия емиграция.

Сред основните причини за демографската криза се посочва застаряване на населението. На всеки 100 души в трудоспособна възраст се падат около 61 неактивни граждани, което натоварва социалната и пенсионната системи.

Смъртносттта е друг фактор. България е с една от най-ниските продължителности на живота в Европа - около 74,3 години, като преждевременната смъртност е основният структурен проблем.

Регионалните дисбаланси също оказват влияние. Обезлюдяването е най-тежко в Северозападна България, където естественият прираст достига изключително ниски стойности, създавайки обезлюдени зони, определяни като "демографски пустини".

Въпреки че миграционният баланс в последните години отчита положителен знак и много българи в чужбина се завръщат, това не успява да компенсира естествената загуба на население.

Демографската криза в България се дължи основно на три взаимносвързани фактора: трайно ниската раждаемост, високата обща смъртност и масовата емиграция на младо и трудоспособно население. Тези процеси водят до трайно намаляване и застаряване на нацията. Търсенето на по-висок стандарт на живот, по-добри доходи и професионална реализация в чужбина е водещ мотив, особено сред младите хора.Липсата на качествено образование и предвидима социална/политическа среда допълнително стимулира напускането на страната. Несигурността, ниските доходи и високите разходи за отглеждане и възпитание на деца карат много семейства да отлагат раждането или да се ограничават с едно дете.

Модерните тенденции в обществото налагат приоритет на кариерата и личностното развитие пред ранното създаване на семейство. Заради миграцията и предходни спадове в раждаемостта броят на жените във фертилна възраст у нас драстично намалява.

Първи по смъртност! Къде и защо катастрофира българският антираков план?

Регистрираната заболеваемост в България е около 422 на 100 000 души по данни за 2022 г.

Високата смъртност в България е сред основните двигатели на кризата. Тя се дължи на високия дял на предотвратими смъртни случаи, особено от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Ограничената превенция, липсата на масов скрининг, както и вредни навици, като тютюнопушене и обездвижване, влошават общото здраве на нацията. Високият процент на възрастни хора над 65 години естествено повишава коефициента на общата смъртност.

Европа също търпи демографски проблеми, характеризиращи се с бързо застаряване на населението, ниска раждаемост и обезлюдяване на цели региони. Това създава сериозен натиск върху пенсионните системи, пазара на труда и икономическия растеж. Средната продължителност на живота расте, но раждаемостта в държавите от ЕС остава трайно под необходимото ниво за възпроизводство от \(2,1\) деца на жена.

Страни като Германия отбелязват рекордно ниски нива на раждаемост, невиждани от десетилетия. Източна и Югоизточна Европа са най-силно засегнати от комбинацията от отрицателен естествен прираст и външна миграция, което води до драстичен спад на населението.

Липсата на достатъчно трудоспособно население принуждава държавите да разчитат все повече на икономическа миграция. По-малко работещи издържат нарастващ брой пенсионери, което натоварва публичните финанси.

Страните от ЕС с най-сериозна демографска криза са предимно в Източна и Южна Европа. Те са изправени пред траен спад на населението, ниска раждаемост и застаряване. Освен България в демографска криза са Латвия и Литва. Балтийските държави са сред най-тежко засегнатите, като населението им намалява с драстични темпове през последните две десетилетия, дължащо се на емиграция и ниска раждаемост. Румъния и Хърватия също губят значителна част от населението си заради застаряване, комбинация от отрицателен естествен прираст и емиграция на млади хора.

Италия пък е водеща в Южна Европа по демографска криза. Тя има едно от най-застаряващите населения в света и изключително ниска раждаемост, което създава огромен натиск върху пенсионната и здравната система.

Населението намалява до 6,42 млн., застаряването се задълбочава

Децата до 15 години са едва 13,9% от населението

Мерките в България за борба с демографската криза включват финансови стимули за семействата, повишаване на доходите, програми за подобряване на здравеопазването, политики за задържане на младите хора чрез субсидирана заетост, както и мерки за облекчаване на достъпа до образование. Основните направления, по които държавата работи, включват подкрепа за раждаемостта и семейството. Държавата предоставя целеви средства при раждане на дете, които са по-високи при всяко следващо дете. Родителите ползват приспадане на суми от годишните данъчни основи за всяко ненавършило пълнолетие дете.

Институции като Министерството на труда и социалната политика насърчават разкриването на работни места за млади специалисти, за да се ограничи емиграцията. Прилагат се кампании за улесняване на административните процедури за установяване обратно в България. Разширяват се квотите за висококвалифицирани кадри от трети страни, напр. чрез синя карта за запълване на дефицитите в ключови индустрии. Тъй като според анализи демографският срив се дължи в голяма степен на високата смъртност, фокусът е върху ранната диагностика и подобряване на профилактиката срещу социално значими заболявания, като сърдечносъдови и онкологични. Разширява се обхватът на социалните услуги, предоставяни по домовете.

Всичко това обаче е по-скоро на хартия или поне резултатите не се виждат. Европейският съюз се бори с демографската криза и застаряването на населението чрез интегриран подход, наречен Инструментариум за действие в областта на демографията. Той подпомага държавите членки в 4 основни направления: подкрепа за родителите, овластяване на младежта, подкрепа за възрастните хора и управление на миграцията.

Основните мерки на европейско ниво включват подкрепа за родителите и баланс между работа и личен живот, насърчаване на достъпни и качествени детски градини и ясли, които позволяват на родителите да съчетават професионалния и семейния си живот. Освен това се стимулират политики като работа от разстояние и гъвкаво работно време. Въвеждат се програми за борба с младежката безработица и улесняване на прехода от образование към работа.

80% от българите искат да останат в България

След 20 години България ще е прекрасно място за живеене, според доц. Бърдаров

ЕС провежда политики за достъпни жилища чрез насърчаване на национални политики за осигуряване на жилища за млади семейства. Финансират се програми за професионално обучение и придобиване на дигитални умения, както и политики за насърчаване на по-дълъг, по-здравословен и пълноценен професионален живот, за да се избегне изолацията и да се използват уменията на възрастните. Дефицитът на работна ръка се преодолява чрез привличане на таланти и работна ръка от държави извън ЕС чрез легални пътища за миграция.

Докато законодателните и социалните реформи остават в правомощията на всяка отделна държава членка, Европейската комисия предоставя насоки, законодателни рамки и милиарди евро финансова подкрепа чрез инструменти като ЕСЕ+ и Механизма за възстановяване и устойчивост, но кой как ги използва и с какъв ефект, не е ясно.

Въпреки всички мерки и политики тенденцията е по-скоро към задълбочаване на демографските проблеми на стария континент. А що се отнася до връщането на българите от чужбина, доста съм скептична. Знаем си милата родна картинка!