След информацията на Financial times , че Техеран е проучвал възможността да нанесе удари по американски интереси в Югоизточна Европа, включително в България и Кипър, френското издание Atlantico разговаря с експерт, представен под псевдонима "Дамиен"*.

По информация на Atlantico той е бивш офицер от разузнаването и експерт по управление на кризи и геополитика, специализиран в Азиатско-Тихоокеанския регион и Африка. Изданието не разкрива самоличността му.

В разговора "Дамиен" оценява способностите на Иран за евентуални удари срещу американски и британски военни обекти в Европа и разглежда като по-вероятна заплаха хибридните действия - кибератаки, саботажи, тайни операции и атаки срещу критична инфраструктура.

Financial Times съобщава, че Техеран е проучвал възможността да атакува американски интереси в Югоизточна Европа, по-специално в България и Кипър. Има ли Иран действително необходимите военни способности, за да удари американски или британски обекти в Европа, и с каква точност?

От чисто военна гледна точка, да. Някои цели в Югоизточна Европа са в обсега на основните известни ирански балистични ракети със среден обсег, чиято далекобойност се оценява на близо 2000 км. (до 3000 км. в някои конфигурации). Освен това Иран притежава огромен арсенал от разнообразни дронове, което му позволява да провежда дълбоки тактически, оперативни и стратегически операции. Например се смята, че дроновете "Шахед" имат обсег на полета от 2000 км - достатъчен теоретично за атаки в Европа. Това обаче не означава, че при такава далечна атака Иран би могъл да постигне висока точност - например да порази конкретна сграда или съоръжение в определена военна база. Извършването на многократни и надеждни удари на голямо разстояние срещу европейски военни обекти, особено добре защитени, изисква технологични възможности, които Иран в момента изглежда не притежава.

Би ли могъл Иран да преодолее европейските системи за противовъздушна отбрана на конкретни места, чрез ракети или дронове, подобно на Русия?

Това наистина е тревожен сценарий, предвид военното и икономическо състояние на Европа, но трябва да се разгледа в перспектива.

Иран разполага с разнообразни и взаимно допълващи се ударни способности, които биха могли да окажат психологически, а не чисто военен ефект. Балистичните ракети, крилатите ракети и дронове с голям обсег теоретично дават на Техеран възможността да комбинира различни вектори на агресия, действайки в различни среди. Това би наложило използването на многослойни системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, особено ако тези атаки са концентрирани във времето.

Въпреки че Иран не разполага с промишления капацитет и логистичните запаси от оръжия за провеждане на продължителна кампания от удари, една успешна атака би била достатъчна, за да остави силен и траен психологически отпечатък върху европейските държави. Европа обаче притежава съвременни отбранителни системи, макар и с все още ограничени възможности. Тези системи са базирани на интегрирани архитектури, комбиниращи радари, спътници за наблюдение, самолети за ранно предупреждение и командване, както и противоракетни системи с различен обсег - например Aegis, Patriot и SAMP/T.

Противоракетната отбрана обаче не е непробиваем щит, както демонстрираха слабостите на "Железен купол", една от най-модерните системи, по време на иранските удари в 12-дневната война през юни 2025 г. По този начин, една-единствена атака, която насища цялата или част от противовъздушната отбрана, би потвърдила европейската уязвимост и би представлявала далеч по-значителна и политически травматична психологическа победа от вероятните ограничени разрушения, които би причинила.

Атаки с дронове, кибератаки, саботаж на инфраструктурата, тайни операции: Иран би могъл да прибегне до косвени средства за упражняване на натиск. Адаптирали ли са европейците адекватно своя апарат за сигурност към тази подпрагова война и иранската заплаха?

Това действително е най-реалистичната и непосредствена иранска заплаха в краткосрочен план. Директна атака от Иран с ракети или дронове срещу американска база в Южна Европа би имала огромна политическа цена. Тя почти незабавно би предизвикала мощен американски военен отговор и потенциално би могла да задейства механизмите за солидарност на НАТО.

За разлика от това, тайна операция чрез посредници, целенасочени действия за дестабилизация от вече инфилтрирани групи, използването на фалшиви акаунти и мрежи за влияние в социалните медии за разпространение на дестабилизиращи наративи или засилване на местното политическо напрежение, кибератака или акт на саботаж предоставят на Техеран един вид стратегическа неяснота. Това би затруднило пряката идентификация на извършителя и съответно би намалило риска от незабавна ответна военна реакция. Вече има идентифицирани примери за враждебна иранска дейност в Европа (отвличания на ирански политически опоненти, индустриален шпионаж в секторите на отбраната, телекомуникациите и авиацията, хакване на бази данни, компрометиране на комуникационни услуги в Северна Европа и др.).

Осъзнавайки най-накрая своята уязвимост и заплахите от Близкия изток, срещу които преди се е смятала за имунизирана, Европа постепенно се въоръжи. Въпреки това, тя остава уязвима за тайни операции, защото те експлоатират именно липсата на координация между службите за сигурност (военна отбрана и вътрешна сигурност, военно и гражданско разузнаване, киберсигурност и гражданска сигурност и др.). Липсата на контрол върху миграционните потоци от юг предлага на Техеран достатъчно възможности постепенно да установи присъствието си и да изгради критична маса от оперативен капацитет в Европа.

Подводните кабели и критичната инфраструктура ли са истинската ахилесова пета на Европа? Financial Times също повдига въпроса за възможността за ирански действия срещу подводните кабели в Ормузкия проток. Може ли това да отслаби цифровата, енергийната или пристанищната инфраструктура, от която зависи европейската икономика?

Да, те представляват значителна уязвимост. Важно е да се прави разлика между подводните кабели, разположени около Ормузкия проток, свързващи страните от Персийския залив с Азия и Европа - едновременното прекъсване на няколко от които би нарушило сериозно регионалните комуникации - и кабелите, от които Европа зависи изключително много за интернет услуги, центрове за данни, финанси и търговия, правителствени и военни комуникации, енергетика и т.н.

Въпреки че последните европейски директиви за устойчивост и киберсигурност вече изискват от операторите на критична инфраструктура и тези, които работят с подводни кабели, да прилагат мерки за защита, да осигуряват устойчивост и да докладват за инциденти, критичната уязвимост остава, тъй като морското дъно е огромно и е невъзможно да се наблюдава перфектно без значителни технологични ресурси.

След Русия, може ли Иран да се превърне в пряка заплаха за европейската сигурност? Имат ли европейците все още време и ресурси да се подготвят, преди тези заплахи да се материализират? Може ли европейското сътрудничество в областта на отбраната и разузнаването да ни защити от плановете на Иран?

Да, но Иран не бива да се разглежда като "втора Русия". Русия притежава военния капацитет да води конвенционална война директно срещу съседна европейска държава или в рамките на нейната стратегическа дълбочина, с широк набор от военни способности, простиращи се до използването на тактически ядрени оръжия. Иран не притежава този набор от възможности срещу Европа, но би могъл да комбинира различни средства за хибридна агресия (целенасочени удари, кибератаки, саботаж и тайни операции, икономически натиск чрез затварянето на Ормузкия проток и политическа дестабилизация), за да усложни политическия и военния отговор.

Европа все още има време да реагира, ако действа бързо. НАТО значително преориентира своята противовъздушна отбрана след войната в Украйна. Настоящата му доктрина вече изрично интегрира дронове, крилати и балистични ракети, електронна война и кибератаки, с многопластова и дублираща отбранителна стратегия. Алиансът разполага и с много по-ефективни механизми за разузнаване и ранно предупреждение, отколкото преди десет години, а руският опит ускори вземането на политически и военни решения.

Но проблемите остават: Европа обаче все още не разполага с достатъчно системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, за да защити цялата си критична инфраструктура, а запасите от боеприпаси са ограничени, за да издържат на повече от една целенасочена атака.

В крайна сметка решаващо значение ще имат техническото и човешкото разузнаване, както и сътрудничеството между специализираните служби. Именно тук европейското сътрудничество би могло да окаже решаващо въздействие.-------------------------------*Заглавието е на редакцията на News.bg, други промени в интервюто не са правени.