България е сред първенците в ЕС по смъртност от онкологични заболявания, а тревожните тенденции по отношение на онкологичните заболявания у нас по-скоро се задълбочават, въпреки достъпа до модерни терапии и съвременни методи на лечение.

България е сред малкото държави в общността с постоянен ръст на смъртността от рак през последното десетилетие. Данните към 2025 г. показват, че докато в повечето страни от ЕС смъртността от рак намалява, в България тя се е увеличила от 229 на 100 000 души през 2011 до 242 през 2019, а последните доклади от 2025 г. потвърждават, че България и Кипър са единствените с такава възходяща тенденция.

Регистрираната заболеваемост в България е около 422 на 100 000 души по данни за 2022 г., което е по-ниско от средното за ЕС (571 на 100 000), но това често се дължи на закъсняла диагностика и липса на скрининг, а не на реално по-малко болни.

У нас липсват ефективни национални програми за ранно откриване. Смъртността от рак на белия дроб, рак на гърдата и рак на дебелото черво е значително по-висока спрямо средната за ЕС. България е страната с най-ниска осигуреност с онколози в ЕС. Ракът на белия дроб остава водеща причина за смъртност, като всяка година се диагностицират близо 4000 нови случая.

Националният антираков план на България (2023-2027), одобрен от Брюксел, цели модерна профилактика, ранна диагностика и лечение на рака, насочени към подобряване на качеството на живот. Документът, част от Плана за възстановяване и устойчивост, набляга на мултидисциплинарни екипи, достъп до нови технологии и намаляване на рисковите фактори.

Въпреки официалното му приемане, експерти изразяват опасения, че реализацията му се бави, а промените в клиничната практика остават ограничени. Антираковият план залага още на развитие на нови технологии, иновации и мултидисциплинарни екипи (патолог, хирург, онколог) за по-бързо и точно лечение. Планирана е и здравна осведоменост за намаляване на рисковите фактори и ограничаване на заболеваемостта, както и създаване на ефективен Национален раков регистър.

Специалистите посочват, че планът остава предимно на хартия, с ограничени здравни грижи и недостиг на кадри, без реална промяна в практиката след приемането му.

Към момента онкологичните заболявания в България продължават да са едно от най-сериозните здравни предизвикателства.  И още за проблемите: България остава единствената страна в ЕС, в която биомаркерната диагностика, която е изключително важна за иновативните терапии - не се заплаща напълно с обществени средства. Експертите казват, че около 1/3 от онкологичните заболявания са предотвратими чрез промяна в начина на живот и ранни скринингови кампании.

А реалността е такава - намеренията за българския антираков план катастрофираха в действителността. И ето ти провал. България няма антираков план, няма скринингови програми, няма политика по профилактика и превенция. За сметка на това пък има болни, които се лутат в здравната система.

Европа в битка с рака

Европейският план за борба с рака, приет през февруари 2021 г., служи като рамка, която държавите членки на ЕС адаптират в свои национални планове. Целта е да се намали тежестта на заболяването чрез съгласувани действия в целия Съюз.

Планът е структуриран около четири основни области, подкрепени от бюджет от 4 милиарда евро:

  • Профилактика: Насочена към фактори като тютюнопушене, консумация на алкохол, здравословно хранене и ваксинация (например срещу HPV).
  • Ранно откриване: Подобрен достъп до скринингови програми за рак на гърдата, маточната шийка и дебелото черво.
  • Диагностика и лечение: Осигуряване на равен достъп до иновативни терапии и персонализирана медицина чрез мрежа от комплексни онкологични центрове.
  • Качество на живот: Подкрепа за пациентите и преживелите рак, включително социална реинтеграция.

Въпреки общата рамка, съществуват значителни разлики в напредъка между страните членки. Лидери в превенцията са Дания, Швеция и Финландия, които са на челните места в Европа по отношение на ваксинацията срещу HPV и скрининга. Словакия от 2023 въведе пълно реимбурсиране на ваксината срещу HPV за младежи (13-15 г.) и организира "дни на отворените врати" за ваксинация в общините.

Румъния е държава, която активно участва в проекти по европейския план, но все още е в процес на преодоляване на сериозни различия в нивата на напредък спрямо водещите страни. Борбата с рака във Франция се характеризира с високо ниво на иновации, държавна ангажираност и водещи позиции в световната медицина. Страната заема челни места в Европа по качество на онкологичните грижи и разполага с едни от най-престижните лечебни заведения в света.

По инициатива на проф. Давид Хаят през 2000 г. е създаден първият национален план, който превръща заболяването в държавен приоритет и политическа кауза. Институт Кюри е пионер в протонната терапия и прецизната медицина, иновации и пробиви в лечението. България се спъна в изграждането на протонен център. Той трябваше да се финансира по ПВУ, но уви, се забавихме, а изграждането му ще ни превърне в регионален център на Балканите.

Но да се върнем там, където борбата с рака не е на хартия и не е добро пожелание. Във Франция се разработват иРНК ваксини, комбинирани с ултразвукови технологии за преодоляване на защитата на агресивни тумори. Франция разполага с апаратура за ултрапрецизна лъчетерапия в Орсей и Ница, която е сред малкото подобни в света. Още преди години статистиката показваше, че всеки втори пациент с онкологично заболяване във Франция бива излекуван. Страната е класирана на трето място в Европа по качество на лечението на рак на панкреаса, като оценката включва достъп до лечение, диагностика и палиативни грижи.

Испания също е сред страните, които заемат водещо място в Европа по отношение на онкологичните изследвания и държавната подкрепа за диагностика. Към април 2026 г. основните акценти в борбата с рака в страната включват мащабно държавно финансиране -30 милиона евро. Тези средства са за закупуване на ново високотехнологично оборудване за болниците, подобряване на ранната диагностика, осигуряване на по-ефективно лечение за пациентите в цялата страна. Испания постигна значителен пробив в лечението на рак на панкреаса. Испанският национален център за проучване на рака разработи тройна комбинирана терапия, която успява да елиминира тумори на панкреаса при лабораторни модели и да предотврати повторната им поява. Това е критично важно, тъй като този вид рак има една от най-ниските нива на преживяемост - под 10%.

Германия е световен лидер в борбата с рака, благодарение на своята високотехнологична здравна система и интеграцията на авангардни научни изследвания в клиничната практика. Страната е предпочитана дестинация за пациенти от цял свят поради високия стандарт на диагностика, персонализираното лечение и достъпа до иновативни терапии. Германия разполага с мрежа от сертифицирани онкологични центрове, които осигуряват интердисциплинарен подход.Германските клиники прилагат най-съвременните технологии в онкологията. Използват се методи като 3D-конформна лъчетерапия (3D-CRT) и интензитетно модулирана лъчетерапия (IMRT) за максимална защита на здравите тъкани. Прилага се също така модерна форма на лъчелечение, достъпна в специализирани центрове, която е особено ефективна при тумори в близост до жизненоважни органи. Рутина са имунотерапията и таргетна терапия, както и роботизираната хирургия като широко приложение намира системата Da Vinci за минимално инвазивни операции и по-бързо възстановяване. Цената на лечението варира значително според вида на заболяването и стадия. Пациенти от ЕС могат да се възползват от формуляри за трансгранично лечение (като S2), но често се изисква предварително одобрение от националната каса.

Гласът на онколозите

Антираковият план е определящ по отношение на ранната диагностика. Това обясни за News.bg проф. Галина Куртева, ръководител на Клиниката по медицинска онкология в УМБАЛ " Св. Екатерина". Планът дава и насоките за лечението на всички онкологични заболявания.

Ние сме на последно място в Европейския съюз като сме с най-висока смъртност от онкологични заболявания, предупреди тя и обясни, че докато във всички други държави смъртността намалява, у нас се увеличава. Затова е необходимо, според нея, да имаме работещ антираков план, но това все пак е въпрос на държавна политика.

Нямаме ранна диагностика и противораков план, посочи проф. Куртева. Тя разказа, че онкологичното дружество в България е изпратило план за борба с онкологичните заболявания, но никой от отговорните държавни институции не му е обърнал внимание. "Вече отмина времето, когато можехме да получим средства по 4-те стълба на финансиране от европейската противоракова програма. Загубихме парите за нея", каза още проф. Галина Куртева.

Тя разказа и защо е важна биомаркерната диагностика. "Биомаркерите са определящи каква схема и какво терапевтично поведение ще имаме, защото вече работим с таргетна терапия при много от локализациите. Ако нямаме биомаркерен анализ, лекуваме на сляпо", посочи проф. Куртева. Без този анализ не е ясен резултатът от прилагането на терапия за лечение на раковото заболяване. По думите й голяма част от онкологичните заболявания могат да се профилактират.

Държавата трябва да осъзнае, че това е най-важното, за да намалим смъртността и да откриваме ранно болестта, категорична е тя. "Основното за мен е, че трябва да има последователност в управлението на държавата", съветва онкологът. Когато има зададен проект, всеки следващ трябва да го надгражда, а не да открива "топлата вода", както посочи тя.

Нямаме никакви скринигови програми, предупреди още проф. Куртева. Единствената проведена до момента - благодарение на средства от Фондация " Цоцоркови", е за колоректален карцином. "Изследвахме 100 000 човека, от които 14% са позитивни", коментира проф. Куртева. Няма данни от Министерство на здравеопазването как и къде се лекуват тези хора. Няма и регистър.

"Онкологията в България е високо развита, в никакъв случай не е пренебрегната. В България има достъп до повечето от лекарствата, които се използват. Някои от европейските и съседни държави нямат такива възможности", каза онкологът. Загубихме всякакви европейски средства и това е лошото, отново подчерта тя, като посочи, че е проспано времето да реализираме своите цели за борба с рака с парите по европейския антираков план.

Всички онкологични заболявания, хванати навреме, са лечими, но хванати в 4 стадий нещата са много драматични, увери проф. Куртева. Няма недостиг на кадри в сферата на онкологията. Напротив. "Имаме 46-47 онкологични центрове, много от които частни, много добре обезпечени и с техника. Онкологичната мрежа не страда от липса на кадри", коментира тя. Терапията на онкологично болни е на световно ниво, посочи проф. Куртева. Придържаме се към европейския и световния стандарт , допълни тя. Българските пациенти получават абсолютно всичко, което получават пациентите по света, заяви още онкологът.

Лошото е, че идват в късни стадии, сподели проф. Галина Куртева. Алармирам хората да се изследват рано, да се включват в профилактични прегледи, да правят необходимите изследвания, изтъкна тя. Няколко са причините, поради които се отбелязва ръст на онкологичните заболявания в България. "Първо повече се изследваме и диагностицираме, второ - процентно се увеличава заболеваемостта, и не на последно място - живеем по-дълго. Тогава шансът да се разболеем е по-голям. Има и статистика, според която, ако живеем 100 години, 100% ще се разболеем от някой тумор", каза още тя.