Анамнеза на една детска смърт

Анамнезата трябва да се снеме от родителя, обясни в интервю представител на Българския зъболекарски съюз в коментар за нещастния случай с починало дете в стоматологична клиника.

Понеже по-голяма част от аудиторията не е с медицинско образование вероятно трябваше да се уточни, че става дума за медицинската история на детето.

Всеки от нас има такава и обикновено, посещавайки лекар или стоматолог, специалистът започва оттам - какви са оплакванията, откога са, боледували ли сме наскоро, какви лекарства вземаме, дали имаме алергия към нещо или някакво хронично заболяване - цялата тази информация в предварителния разговор създава общата картина на човека, потърсил медицинска помощ с някакъв здравословен проблем.

Това би трябвало да разкажем (или да ни питат). А според нароилите се коментари в медиите през последните дни, когато става дума за обща анестезия при дете, консултацията с педиатър е препоръчителна. Препоръчителна, но не задължителна.

Та разказал ли е родителят анамнезата, както се изрази цитираният по-горе специалист, не е ясно, но от оскъдната информация от денталната клиника разбираме, че някакъв разговор все пак е имало.

И сега да си представим родителя, на чието дете предстои поставянето на упойка. Анестезиологът го пита дали детето му е алергично - родителят казва, че не е, защото не е имало подобни прояви. Което не изключва възможността да прояви алергична реакция при нови обстоятелства.

Родителят е казал това, което знае, подписал е, че е информиран за възможни усложнения и неблагоприятен изход, т. нар. информирано съгласие. И с това въпросът за отговорността приключва. Подписал си се, информиран си, предупреден си, отговорността е твоя.

"Никъде не е разписано, че всеки пациент трябва да бъде тестван задължително със съответната алергична проба, ако няма предварително снета анамнеза и няма дадени подобни показания от самия пациент", казва цитираният вече специалист. И е прав.

РЗИ-Пловдив не подозира лекарска грешка при смъртта на детето в дентална клиника

Разследването продължава и се провежда от няколко институции

Подобно изискване няма. Подразбира се, но не се изисква категорично, тъй като стандарт за анестезия и интензивно лечение няма. Защо няма - защото така е по-удобно.

Ако имаше такъв стандарт в него трябваше да бъдат описани изисквания към лечебните заведения за брой анестезиолози, съответните медицински сестри. Както знаем и едните, и другите у нас са кът и доста от болниците (които и без това са много) не биха могли да покрият критериите за брой интензивни легла. Затова професионалното дружество и експертният съвет към министъра на здравеопазването са пас. Правилата, както казва един анестезиолог, пречат на бизнеса.

Затова можем само да се надяваме на късмет да попаднем на специалист, който ще направи максималното, за да гарантира успешния изход от упойката като назначи тест за алергия. А за да не разчитаме на случайността е най-добре да проявим активност и да направим въпросните тестове по своя воля. Може да спасим живота си и този на близкия си.

Друг въпрос е защо в последните години общите упойки при зъболекарите се наложиха като практика, когато става дума за деца. В стремежа да елиминираме всякакъв дискомфорт и да е по-лесно и "щадящо" се спираме на варианти, които далеч не са безопасни.

Напоследък има и друга тенденция - зъболечение със седация (наричат го лек "медицински сън"). Пациентът е в съзнание, може да изпълнява команди на зъболекаря, не чувства болка заради местната упойка и е много спокоен (леко дрогиран).

В сайта на която и стоматологична клиника да погледнете, ще видите описание за кого са подходящи тези методи. Обикновено се уточнява, че се прилагат при деца и възрастни с вродено увреждане на централната нервна система (например ДЦП); при аутизъм; синдром на Даун; умствено изоставане; хиперактивност. Или в случай на дентофобия - панически страх от зъболекар, заради който се отказва лечение. Дентофобията е популярна напоследък.

От известното по конкретния случай до момента не става дума за такъв вид проблем. Защо тогава е нужна общата упойка? Чуха се коментари, че има начин да се избегнат подобни практики с подходящ психологически подход и от родител, и от специалист. Някак подобен подход е все по-голяма рядкост в търсенето на бърз безболезнен резултат, без излишно напрежение и неприятности. А може би усилията си струват, за да не преживеем ада на загубата и да прекараме останалата част от живота си в търсенето на възмездие.

И с възмездието и тържеството на истината е сложно.

Д-р Симидчиев: Често се прилага ненужно пълна упойка при деца за зъболечение

Здравеопазването винаги остава на заден план, защото политическите мандати са кратки, а реформите - дълги

Защото да се търси отговорност за лекарска грешка е дълъг процес с почти обречен изход.

Вероятно някои си спомнят, че преди години подобен случай имаше в София. Детето беше 14-годишно, а упойката се налагаше заради операция на киста на зъб. Момчето почина. Години дела доведоха до 3 години условна присъда за специалистите, с 5 годишен изпитателен срок, която бе сведена до 1 година условно.

Върховният административен съд отмени решението стоматолозите да не практикуват.