Новият турски министър-председател и бивш външен министър Ахмед Давутоглу за пореден път демонстрира качествата си на блестящ дипломат. Той най-после заклейми „Ислямската Държава" и така прояви солидарност с Брюксел и Вашингтон.

Професионалният усет и този път не го подведе и навреме усети, че отношенията с партньорите от НАТО вече са достигнали точката на кипене. Причината, разбира се, е досегашният отказ на новият президент и бивш министър-председател Реджеп Тайип Ердоган да осъди „Ислямската Държава". По този начин двамата спазиха стария принцип „и вълкът да е сит, и агнето да е цяло".

От една страна, до последно избягнаха изострянето на отношенията с многомилионните консервативни сунитски маси в самата Турция (където сунито-шиитското противопоставяне често пъти стига до кървави сблъсъци - в истанбулския квартал „Гаази Осман Паша" местните шиити - алевитите редовно защитават правата си с камъни и коктейли „Молотов"). От друга, пренасочиха вниманието на ислямските радикали към арабските съюзници на НАТО в региона. От трета, успяха силно да подразнят съседен Иран и да проверят реакцията му в екстрени ситуации. И от четвърта, последното изказване на новия премиер вдигна акциите на властта в очите на кюрдското малцинство. И насочи разрушителната енергия на ПКК и другите революционни организации на кюрдите навън, към съседните страни.

Последните са най-пасионарният народ в региона и най-големият народ без държава в света. Военните поражения, които кюрдските паравоенни формирования търпят в последно време от страна на радикалните ислямисти, бързо могат да се превърнат в победи, ако САЩ и Русия задкулисно се споразумеят да ги подкрепят с оръжие и бойна техника. По този повод руският външен министър Сергей Лавров декларира, че Москва ще продължи да въоръжава Ирак и Сирия, а в перспектива и Иран, като с това ролята й в конфликта се изчерпва.

Няма как да не се съгласим с коментарите, че САЩ и Западът като цяло подцениха „Ислямската Държава". В резултат, сега тя е сериозно финансирана и много добре въоръжена. Факт е, че старите стратегически съюзници - Арабската Социалистическа Партия БААС на семейство Асад и ПКК на Абдулах Йоджалан не могат да й се противопоставят сами.

В случая не на последно място трябва да отбележим десетките хиляди граждани на ЕС и бившите съветски републики, които, след като са преминали сериозна военна подготовка, масово се вляха в редовете на ислямистите. Първоначално идеята беше да помогнат за свалянето на Башар Асад. После обаче се оказа, че радикализираните млади мюсюлмани виждат врага в лицето най-вече на САЩ, ЕС и НАТО.

Основната причина за станалата възможна промяна в турската позиция е освобождаването на турските заложници, разменени за задържани в Турция ислямисти. Операцията беше извършена с катарско посредничество и развърза ръцете на новите президент и премиер за заемане на по-активна позиция в конфликта. В случая Анкара няма друг избор - само за едно денонощие турско-сирийската граница е премината от 100 000 кюрдски бежанци. Ако този процес продължи, ще създаде отново проблеми на всички турски съседи, включително и на нашата страна - заместник-председателят на Държавната Агенция за Бежанците Васил Върбанов сподели за нарастването на техния брой у нас, въпреки изградената гранична стена.

В тази връзка, поведението на външният министър (слава, Богу, че е служебен) Даниел Митов може да се окачестви като предателство към националните интереси. На среща с турския си колега в Ню Йорк той е казал, че „оградата е само временна и скоро ще бъде свалена, за да не разваля добрите българо-турски отношения".

Предшественикът му Ивайло Калфин посочи в тази връзка, че един български външен министър не може да говори така, при положение, че бежанският поток се увеличава толкова бързо. Напротив, трябва да пазим националната си територия, най-вече от потенциалните ислямисти, които проникват под формата на бежанци.

Даниел Митов май обаче си урежда бъдещата дипломатическа кариера и друго не го интересува.