Арменската диаспора от цял свят очакваше с нетърпение и напрежение поредната годишнина от геноцида над арменците в Османската империя по време на І световна война.

Спазвайки традицията, на тази дата Барак Обама трябваше да направи обръщение към американските арменци. По време на предизборната си кампания той беше обещал официално да признае, че арменското население през този период и по тези земи е било подложено именно на "геноцид", а не на нещо друго!

Това обещание привлече на негова страна огромната част от американските гласоподаватели от арменски произход, които по принцип са консервативно настроени и като правило гласуват за кандидатите на Републиканската партия.

Те също така събраха за неговата избирателна кампания над 300 милиона долара. И сега се чувстват излъгани, поради факта, че в дългоочакваното обръщение въпросните събития бяха определени като "една от най-големите жестокости на ХХ век", като думата "геноцид" беше спестена.

Разочарованието сред арменската диаспора е трудно да се опише с думи. На Барак Обама не са спестени най-острите и обидни квалификации, като най-меката сред тях е, че "не държи на думата си" (въпреки, че той самият подчерта, че не съжалява и не се отказва от казаното по време на презизборната кампания).

Не по-малко разочарование и тревога сред арменците по света породи и съвместното заявление на арменското, турското и швейцарското министерства на външните работи за приемане на "пътна карта", която да доведе до нормализиране на отношенията между Ереван и Анкара.

Въпреки строгото спазване на принципа за ограничаване на изтичането на информация около него, в турския вестник "Сабах" се появиха някои догадки, веднага отхвърлени от арменското външно министерство като спекулации.

Конкретно, става дума за съгласието на Република Армения да признае официално сегашната граница с Република Турция и да изтегли войските си от 5 от 7-те района, обкръжаващи Нагорни Карабах (Арцах), където да се завърнат азербайджанските бежанци.

Срещу тези отстъпки турската страна се задължава да отвори границата (в началото периодично) и да установи дипломатически отношения, като двете посолства първоначално бъдат разположени в Тбилиси, а впоследствие в Ереван и Анкара.

Според някои наблодатели, включително американският политолог от арменски произход Киро Маноян, именно това събитие, случило се в навечерието на годишнината от геноцида е дало възможност на Барак Обама да избегне тази дума в обръщението си, като се аргументира с нежеланието си да пречи на подобряването на турско - арменските отношения.

Дори се правят догадки, че Вашингтон и Ереван са съгласували тези стъпки още на скорошната среща в Истанбул, по време на форума "Алианс на цивилизациите".

Няма съмнение, че всичко това рязко ще понижи както престижа на американския президент сред неговите съграждани от арменски произход, така и на арменския му колега Серж Саркисян и неговия екип сред арменците, живеещи в Република Армения и дори ще причини трусове в политическия живот там.

Всъщност, вече са налице ярки демонстрации на несъгласие с компромиси от страна на Ереван. След като новината за съвместното заявление беше разпространена, без да стане известно нейното съдържание, в навечерието на годишнината от геноцида организаторите на младежкото шествие в арменската столица се отказаха от първоначалното си намерение да не оскверняват държавните символи на Република Турция и изгориха вместо едно (както правят всяка година), две турски знамена.

Докато наблюдавах този ритуал, си спомних как в младежките ми години редовно се горяха американски знамена и чучела на Рейгън и Буш пред посолството на САЩ в София.
Тогава обаче освен полицията, никой не обръщаше внимание.

Докато, няма никакво съмнение, че чувствата и настроенията на тези младежи се споделят от огромното мнозинство на столичната общественост в Ереван.

И не това е най-страшното за сегашните управляващи: освен опозиционните партии, и членът на правителствената коалиция - старата арменска революционна партия "Дашнакцутюн" осъди евентуалните компромиси от страна на официален Ереван.

А това вече заплашва да разтури правителствената коалиция (макар че Републиканската партия на Армения е в състояние, поне формално, да управлява и без коалиционни партньори).

И най-важното: през нощта на 24.ІV. срещу 25.ІV. арменски бойци обстреляха позициите на азербайджанската армия в Нагорни Карабах. Жертви няма. Ако имаше, съвместното заявление (между Турция и Армения) щеше да остане на хартия (каквато е била най-вероятно целта на арменските командири - противници на компромисите).

Според азербайджанския политолог Ариф Юнус, то така или иначе може да остане на хартия, ако не бъде одобрено от Москва. Той смята, че евентуално подобряване на армено-турските и армено-азерските отношения може да измести Руската федерация от ключовите й позиции в Закавказието.

Неговата прогноза е, че руските управляващи не могат да допуснат подобно нещо и ще се противопоставят на нормализацията с всички възможни средства.

Като потвърждение на думите му идва изказването на депутата в руската Държавна Дума от арменски произход Семьон Багдасаров. Той предупреди, че Армения не може да спечели Турция за приятел, но може да загуби Русия.

Според него не е възможно трайно подобрение на турско-арменските отношения. Ако изобщо някога се случи, то ще бъде за кратко и по меркантилни съображения, в интерес единствено на политиците.

Забележително е, че Семьон Багдасаров направи това изказване на конференцията в навечерието на годишнината от геноцида, посветена на неговата първа проява: клането на над 30 000 арменци в град Адана - сега голямо пристанище на турското Средиземноморие.

Тази конференция, съпътстващата я фотоизложба и други подобни мероприятия се проведоха, както в Ереван, така и навсякъде по света, където е налице значителна арменска диаспора.

Така недвусмислено се подчертава арменската принадлежност на областта Киликия - така наречената Малка Армения. Там в първата половина на второто хилядолетие след Христа е съществувало Кралство Армения, завладяно през 1375г. от Египет.

Имайки предвид, че поне досега Ереван не признава границите на турската държава, най-вероятно при евентуален неин разпад в средата на ХХІ век (предизвикан от демографското свиване на турския етнос и съответния продължаващ демографски бум на кюрдския) арменските претенции ще стигнат и до тези територии.

Тогава обаче на арменците ще им се наложи да се изправят срещу новата регионална сила - обединен Кюрдистан, с младо и бързо нарастващо население, разположен върху 8% от световните запаси на нефт. И май ще им бъде още по-трудно!