Въпреки засега благополучната развръзка, стрелбата на Крещатик и обкръжаването на основните държавни институции в Киев от бойците на "Десния сектор" са ясен знак, че идва времето на новото противопоставяне - между Центъра и Запада на Украйна.

Това беше неизбежно - жителите на двата региона са твърде различни като произход, манталитет, религия, култура и начин на живот. В Центъра хората са предимно рускоезични, макар и с характерния украински акцент. Те са православни, макар и не всички да признават върховенството на осковската патриаршия. Не желаят да ги ръководят от Москва и се гордеят със своя Киев. Запазили са обаче най-добри спомени за съветския период в живота си: най-спокойния и сития в историята на Украйна. Тук, разбира се, трябва да уточним, че става въпрос за периода след Втората световна война. "Голодоморът" през 30-те години на ХХ век основателно се определя като Геноцид. В края на съществуването на СССР обаче, УССР беше най-развитата република.

Най-задълбочен анализ на ситуацията в Украйна между двете световни войни срещнах в една статия на видния деец на КПСС и СССР, генерален секретар на Коминтерна Николай Бухарин /"Путь к социализму", "Избранные произведения" Новосибирск, 1990г. "Наука", Сибирское отделение, с. 187-190/:

"Да вземем например Украйна. Там мнозинството работници са великоруси, градската буржоазия - руснаци и евреи, селячеството - изцяло украинско. За да ръководим украинското селячество в такива условия, когато ние нямаме достатъчно кадри от украинския промишлен пролетариат, ни се налага в значителна степен да използваме определени прослойки от дребнобуржоазната украинска интелигенция. Това е неизбежно последствие от оригиналната структура на Украйна...

...Комунистите трябва да парализират растящия украински шовинизъм. Украинската интелигенция (предимно селската) често раздухва ненавист против "москалите", опирайки се на спомените за проклетия стар режим, когато царизмът угнетяваше всички национални малцинства...Да се води противо-украинизаторска политика, значи да се разпалва и стимулира националният шовинизъм...Трябва преди всичко да държим изкъсо великоруския шовинизъм".

Последните думи стават една от причините за обвиненията срещу Бухарин в шпионаж и предателство и разстрела му през 1938г. По този повод, тогавашният Генерален прокурор на СССР Андрей Вишински го нарича "Проклета смес от лисица и свиня! И как се държи той: както подобава на лисицата и свинята - той се върти и суче!" /А.Я.Вишински. Съдебни речи. София, 1950г. Издателство на Националния Съвет на Отечествения Фронт, с. 401-465/.

Самият Бухарин преди ареста диктува политическото си завещание на съпругата си Анна Ларина, което завършва с думите: "Помнете, че на червеното знаме, което сега гордо размахвате има капка и от моята кръв".

Сталин и Вишински (между другото, поляк по произход) не са прощавали атаките срещу великоруския национализъм, в момент когато го съчетават с болшевишката идеология и на тази основа изграждат съветската идентичност. И насочват удара срещу украинския Запад, след договора Молотов-Рибентроп и "Похода на Запад" на Съветската Армия от 17.09.1939г. - съветизацията в началото се изразява предимно в колективизация.

Западът е настроен изключително агресивно към всичко, свързано с руската доминация в Украйна и със съветското наследство. Там изповядват или гръко-католицизъм, или католицизъм. Към православните се отнасят с подозрение. Предците на огромното мнозинство от населението са оказвали въоръжена съпротива както на генерал Брусилов през Първата световна война, така и на Съветската Армия през Втората. Никога не са приемали съветските ценности и никой няма добри спомени от социалистическия период.

Не случайно Виктор Юшченко превърна в национален празник най-голямата победа на местните „Сечеви стрелци" срещу руската армия, по време на Първата световна война.

Логично е местните национални герои да бъдат Евхен Коновалец, Роман Шухевич и Степан Бандера. И няма как техните наследници - вече покойният Александър Музичко и Дмитро Ярош, да приемат компромис с централната власт в Киев - недостижима за тях.

Най-мъдрото изказване по темата от последните дни чух от руския външен министър Сергей Лавров, направено на 30.03.2014, по време на неделната му среща с американския държавен секретар Джон Кери: "Русия не вижда друг път за развитие на Украйна, освен федерализация... Много е сложно да се живее в унитарна държава, когато на Запад, Изток и Юг хората празнуват различни празници, честват различни герои, имат коренно различна икономика и начин на мислене, говорят на различни езици и се чувстват близки до различни европейски цивилизации".

По този повод обаче, на мене лично ми се струва, че федерализацията беше възможна до края на миналата година. Откакто започнаха кръвопролитията на Майдана, вече няма никакъв шанс тези хора да продължат да живеят в една държава.

"Днепровският Вал" се очертава като "Берлинската Стена" на 21 век.

На 11 септември миналата година в Икономическия Университет - Варна беше проведена украинско-българска конференция, озаглавена по абсурден начин: "Украйна-България-ЕС". Мотото беше, че Украйна трябва да следва българския път към ЕС! Естествено, то беше измислено от украинската страна, а българските участници, или се подсмиваха, или си хапехме езика, за да не се разсмеем на глас!

Същата конференция е планирана и за тази есен. Интересно ми е, какво ще си говорим този път, след като миналогодишните участници от Украйна ще пристигнат във Варна, вече като граждани на различни държави, през които дори преминаването ще бъде трудно!

Защото анти-руският лидер на кримските татари Мустафа Джемилев си мислеше, че като си говори в Москва с Путин по телефона, е "хванал бика за рогата". Само че на връщане кримските власти го спряха на Перекоп и не го пуснаха да се прибере в Симферопол...

Все пак се надявам, че ще дойдат, ще се попекат и поплуват, ще опитат от нашето вино и за няколко дни ще се разсеят от напрежението по родните си места. И може пак да си говорим глупости...