Еньовден ми припомни една специфична черта от човешката глупост, която често ми се налага да виждам, за съжаление - повсеместното лековерие. Около този ден, когато всички рязко решаваме, че сме народ от билкари, си спомням колко лесно е да пробуташ на човека всякаква глупост, стига да го завиеш в думите "природно", "чисто" и "как са го правили едно време". А такива доверчиви души по нашите ширини — бол.

Защото номерът на хубавата лъжа е, че винаги стъпва върху мъничко истина. Чаят от лайка наистина успокоява, мехлемът от невен помага на кожата, а пиенето на вода, въпреки препоръките на доктор Радева, е най-доброто нещо, което можеш да направиш за тялото си.

Проблемът не е в билката. Проблемът е в липсата на критично мислене, което да направи разлика между обикновена хрема, дето сама минава за седмица, и нещо, заради което трябва веднага да се отиде на специалист. Защото една и съща баба, която ти реди как жълтият кантарион лекувал черен дроб, после ще ти каже да не пиеш хапчето, което лекарят ти е изписал, "щото то трупало отрови". Все се каня да я попитам как тъй хапчето трупа отрови, а чаят от седем непознати тревички, откъснати в съмнителната ѝ градинка, бил чист като сълза — но знам, че отговор няма да дойде. Та тъкмо тук свършва народната мъдрост и започва народната глупост.

А оттам нататък глупостта няма дъно. Хомеопатията у нас още минава за "природна медицина", при положение че от природата в нея няма нищо освен водата. Цялата идея е, че ако вземеш някакво вещество и го разредиш толкова, че в шишенцето да не остане и една-единствена молекула от него водата щяла да "помни" какво е плувало в нея и точно това щяло да те излекува. Тоест колкото по-малко лекарство, толкова по-силно действие. По тази логика, ако не сложа нищо, би трябвало да възкръсна, нали?

И тук не става дума за някаква безобидна вяра. Останалият свят отдавна се усети: във Великобритания и Франция спряха да плащат хомеопатията с обществени пари, Германия се кани да направи същото тази година, а испанското министерство на здравеопазването излезе с доклад, че хомеопатията не превъзхожда плацебото и че използването ѝ вместо истинско лечение може направо да застраши пациента. Най-голямата фирма за хомеопатия в света тихомълком я зарязва и минава на хранителни добавки, защото продажбите ѝ се сриват. Само у нас тя още се крепи — продава се на същите хора, които вярват, че водата има памет, ДНК и чувства, а самите те не помнят кога за последно са разлистили учебник по химия.

И не са само псевдоилачите в шишенца. Дори клиничните лаборатории, в които се правят сериозни изследвания, се изхитриха и наизмислиха цял куп тестове, които са на ръба на науката, само и само да приберат лесните пари на балъка. Влизаш за една обикновена кръвна картина, а ти предлагат тест за хранителна непоносимост към 240 храни наведнъж — да разбереш най-сетне, че коремът ти се надува, като ядеш боб, още повече като преяждаш с него. Предлагат се неща като изследвания за измерване на натрупаните токсини и тежки метали, а ако това не ти стига, някъде ще ти светнат с биорезонанс — апаратче, което прихващало "честотите" на тялото ти и ти казвало кой орган бил разстроен, все едно си разстроено пиано, а не човек.

Не ви ли "светва", че ако имахте натрупани тежки метали в организма си, нещата отдавна щяха да клонят към гробищата, а? Разстроена е повсеместната лакомия. По телевизията видимо преял човек пита: "А какво ще правим с този мой черен дроб?" Ами пробвай да спреш да преяждаш, движи се, спри да се наливаш всеки ден с ракия и пак ела да питаш. Човекът от рекламата е примерен, да ни покаже колко лесно е да замаскираме нещо като грижа към себе си, докато реално е просто грижа за оборота на някого.

Нека не оставаме с впечатлението, че глупостта е български патент — тя е повсеместна, в целия свят е пълно с идиоти, просто всеки ги отглежда по своему. Един японец на име Масару Емото забогатя и стана международна звезда с твърдението, че водата чувала, разбирала и реагирала на думи. Замразяваш вода, на която си казвал хубави неща — получаваш красиви кристали. Замразяваш вода, на която си крещял — грозни. Човекът стигна дотам да крещи на буркани с ориз, за да докаже, че лошите думи разваляли ориза по-бързо. Книгите му бяха бестселъри, филмите му — гледани, а единственото, което му липсваше, бе да обясни как водата от чешмата разпознава японски от български, при положение че няма нито уши, нито мозък. Та сега не знам, ако реша да крещя на водата, на какъв език да го направя. Малко е като с извънземните по филмите, дето всичките знаят перфектен английски и винаги кацат в Щатите.

Всичкото това безумие се развива безотказно по един и същи начин. Сядаш вечерта, отваряш телефона и попадаш на клипче, в което някой с нулеви познания по темата, но с абсолютна увереност, че е разбрал нещо, което другите не схващат, ти обяснява бавно, спокойно и с дълбок поглед поредната измишльотина. И ти, вместо да се запиташ кой е този човек и откъде знае, си казваш: "О, уау, наистина е така". А не е. Просто е казано бавно и убедено. Кажеш ли нещо тъпо достатъчно спокойно, винаги ще се намери кой да кимне.

Част от модерното здравословно от доста време е всичко да е "чисто", "живо" и "необработено". Така стигаме до най-новата дисциплина — здравословното био хранене, докарано до маниакално безумие. Не просто да ядеш свежо и разнообразно, което е чудесно, а да обявиш термичната обработка за враг, готвенето за насилие над храната, а всяко сурово нещо за автоматично по-здраво. Точно в момента в единайсет европейски държави има над 100 заразени със салмонелоза, има и починал, а източникът са сурови покълнали семена от люцерна — онова "живо" зрънце, дето трябвало да е връх на здравето. Покълналите семена се ядат сурови, без никаква топлина, а топлата и влажна среда на покълването е раят на бактериите. Тоест човек хваща салмонелоза не въпреки, а заради ината си да не пипа храната с огън. Огънят, който прави храната безопасна от хиляди години, изведнъж стана подозрителен, а суровото зрънце — свещено.

Общото между псевдобилкаря, хомеопата, окичения с венец от глухарчета и фена на суровото зърно е едно: липсата на спирачка, която да каже "дотук е традиция и здрав разум, оттук нататък е глупост, която може да ме умори".

Никой не казва да се откажем от лайката, от невена и от хубавите празници като Еньовден. Казвам само, че е добре да се прави разлика кое е чай и кое е лечение, кое е обичай и кое е болест, кое е вода и кое е вода с маркетинг. А последното убива хора. Буквално.

Бива ли?