На фона на триумфа на консервативната десница в САЩ и стабилизирането на позициите й в повечето големи европейски страни и дори в Руската Федерация, в Латинска Америка така нареченият "ляв завой" с малки изключения продължава да набира скорост.

И изборната победа на "момата от Пиринското село Габрово" (досега смятах скопския вестник "Дневник" за сравнително умерен в антибългарските си лъжи) в най-голямата латиноамериканска държава е поредното потвърждение на тази тенденция.

Двете неотдавнашни изключения - смяната на лявоцентристките президенти в Чили и Панама с ултраконсервативни олигарси не могат да я променят.

Нещо повече: и в гигантската Бразилия, и в нищожно малкия Уругвай на власт дойдоха бивши крайно леви терористи - Дилма Русеф и Хосе Мухика, някогашни главатари на КОЛИНА и "Палмарес" и съответно на "Тупамарос".

От техните съидейници и колеги такива са само двете легендарни братски двойки - Кастро в Куба и Ортега в Никарагуа. Нито за Уго Чавес във Венесуела, нито за Ево Моралес в Боливия може да се каже, че, когато навремето са се бунтували срещу тогавашните управляващи, са го правели от крайно леви идейни позиции - първият е бил начело на военните революционери, а вторият - на производителите на кока (въпреки че и двамата твърдят, че още тогава са изучавали марксизма).

Общото между тях, както и между профсъюзния деец Лула, потомствените политици Алан Гарсиа, Рафаел Кореа и Мартин Торихос, теолога на освобождението Фернандо Луго, социалистите Мануел Селая, Рикардо Лагос и Мишел Бачелет, левите перонисти - семейство Кирхнер, е омразата към САЩ. Тя е характерна както за богатите олигарси в испаноезичните страни (за Бразилия по-малко), така и за средната класа и лумпенизираните и маргинализирани маси.

И не случайно именно латиноамериканската интелигенция насажда тази омраза към високомерните североамериканци, свикнали да прилагат към страните в Западното полукълбо доктрината "Монро" (чрез която си присвояват правото да се намесват във вътрешните им работи винаги, когато намерят за необходимо). Различните идеологеми, създавани от духовните бащи на "нашата Америка" (по израза на Хосе Марти) от времето на Симон Боливар досега не винаги са били левичарски, но винаги са се основавали на противопоставянето на великия северен съсед и максималното ограничаване на влиянието му на юг от Рио Гранде дел Норте (или Рио Браво).

Забележително е, че подобна омраза не е насаждана в Испанска Америка срещу великия южен съсед - Бразилия! Макар че основания за това никак не са липсвали! Може би дори не всички историци знаят, че срещу разширяването и хегемонизма на Бразилската империя, стигнала до изворите на Амазонка и Риу Гранди ду Сул се е сражавал небезуспешно самият Джузепе Гарибалди!

И по време на сраженията се запознава с местното момиче Анна - Мария, която под името Анита Гарибалди става известна по целия субконтинент и дори в родината му Италия. И не случайно навремето Коминтернът организира първата комунистическа революция в региона именно в Бразилия през 1934г. (ако не броим селското въстание в Ел Салвадор, организирано година по рано от комуниста Фарабундо Марти, съратник на Сандино).

Трябва да се има предвид, че всички леви правителства в региона по принцип са опоненти на Вашингтон. Една част от тях обаче са настроени прагматично и се стремят да извлекат максимална полза от търговско-икономическото сътрудничество с гиганта от Север. Освен това, реализират социалните си проекти, без много да ощетяват едрите олигарси и транснационалните корпорации.

Досега те бяха естествено обединени около гиганта Бразилия, благодарение на разумната и компромисна политика, която следваше бившият левичар Лула. Дали новият президент Дилма Русеф ще излезе от неговата сянка и ще ориентира страната си по-наляво, тепърва предстои да видим. В последно време лявоцентристкият латиноамерикански блок понесе две поражения, първото от тях много сериозно - Аржентина и Хондурас го напуснаха и се включиха в обединението АЛБА, доминирано от Уго Чавес, с патрон Фидел Кастро. Напусна го и историческият лидер на традиционната лява перуанска партия АПРА (Американски народен революционен съюз), с коминтерновски корени - Алан Гарсиа Перес. По време на първия си президентски мандат, той открито се ориентираше към Москва и не пропускаше случай да се заяде с Вашингтон, като изкупуваше съветско оръжие в огромни количества, за да противостои както на съседен Еквадор, заради нерешените и досега териториални проблеми, така и на маоистката Комунистическа Партия на Перу "Сендеро Луминосо".

Обаче след като Уго Чавес необмислено подкрепи наследниците на сендеристите - братята Олянта и Антауро Умала в борбата им за власт, насила го извади от лявоцентристкия блок и го превърна в свой враг и съюзник на САЩ.

Възможно е от блока да отпадне и Парагвай, ако се стигне до принудителна оставка или импийчмънт на президента-теолог на освобождението Фернандо Луго, станал известен като "баща на нацията" в буквалния смисъл на тези думи - в страната продължават да се появяват негови незаконнородени деца, създадени докато е бил свещеник.

И така, доскоро могъщият лявоцентристки южноамерикански блок, включващ Бразилия, Аржентина, Перу, Чили, Уругвай, Парагвай, както и Панама, Коста Рика, Ел Салвадор и Хондурас от Централна Америка, е на път да изчезне напълно и от една страна, да подхрани силите на АЛБА, а от друга - да увеличи броя на латиноамериканските държави, управлявани от десни правителства.

Освен Чили и Панама, такива са още Колумбия и Мексико. В последните две обаче трудно може да се говори за държавност върху цялата им територия. В Колумбия различните марксистки партизански групировки са окупирали огромни площи, където се занимават с отглеждане на наркотици и оказват твърд отпор на армията и полицията, ако се опита да им попречи на бизнеса.

В Мексико борбата между държавата и нарко-мафиотите носи откровен характер. Там никой не се крие зад марксистки лозунги и революционни идеи. В приграничните със САЩ райони цари "законът на омертата" и който го нарушава, свършва зле. В тази обстановка не е ясно дали тези две големи латиноамерикански държави ще съхранят териториалния си интегритет в близките десетилетия. А възникването на нарко-държави крие непредвидими последствия за целия регион и дори за самите САЩ.

Имайки предвид латиноамериканските политически реалности, може да се направи изводът, че поне в близките години блокът АЛБА, концентриран около Уго Чавес ще продължи да укрепва и дори да включва нови страни в себе си. В най-близко време може да се очаква към него да се присъединят Ел Салвадор, разбира се ако бъде сменен Маурисио Фунес и Уругвай, до края на мандата на бившия боец от "Тупамарос" Хосе Мухика.

Тези две държави обаче са достатъчно малки, за да окажат забележимо влияние върху съотношението на силите в Западното полукълбо. Ако обаче нашата габровка започне да си спомня с умиление за революционната си младост и пренесе спомените си в бразилската политика, тогава на САЩ им е спукана работата!

Или, както коментира Марина Чумакова - директор на Центъра за политически изследвания към Института за Латинска Америка на Руската Академия на Науките:
"САЩ прекалено дълбоко затънаха в блатото на Ирак и Афганистан и фатално пропуснаха да наблюдават и контролират, това което става в техния "заден двор"!