Кой знае защо, в българските медии не беше отделено достатъчно внимание на покушението в Лондон срещу бившия агент на КГБ-ФСБ Александър Литвиненко, сега гражданин на Великобритания.

Случаят външно много напомня на този с Георги Марков, тъй като и в двата случая става дума за отравяне на емигрант от Изток, свързан със специалните служби на своята родина и впоследствие, поставил се в услуга на страната домакин.

Георги Марков почина вследствие на отравянето, такава може да бъде съдбата и на Александър Литвиненко.

Отровен с редкия метал талий (с който навремето ЦРУ се опита да отрови Фидел Кастро), той според лекарите, има не повече от 50% шанс да оживее, а дори и в този случай ще бъде инвалид и няма да може да продължи досегашната си дейност по разследването на убийството на Анна Политковска и корупционните сделки на Роман Абрамович.

С последни сили той изказа убеждението си за съпричастност на Кремъл и ФСБ в атентата срещу него. Поддържа същото мнение и относно убийството на Анна Политковска.

Дали обаче няма и други версии?

Анна Политковска работеше във вестник „Новая газета" с ясна анти-Кремъл и анти-Путинска ориентация.
Имайки предвид космическия рейтинг на Путин в руското общество, става ясно защо относителната тежест на този вестник в оформянето на руското обществено мнение е приблизително равна на нула.

Тя и заместник-главният редактор Виталий Ярошевски с интервютата, които даваха, и статиите, които пишеха, бяха по-популярни сред полските медии, отколкото сред руските.

Поради полския произход и антируската обществено-политическа позиция и на двамата, ролята им за насаждане на негативизъм към Руската федерация сред полското общество е забележима (такава е в момента политиката на братята-близнаци Качински).

Това не е особено трудно, имайки предвид исторически сложилите се руско-полски отношения и тяхното изключително напрегнато сегашно състояние.

Кой обаче наистина има интерес от премахването на Анна Политковска и Александър Литвиненко?

Във всеки случай това не е президентът Путин, нито пък някой от неговото обкръжение.
През месец ноември т.г. Генералната прокуратура на Руската федерация публикува съобщение за подписан меморандум за сътрудничество между Русия и Великобритания в областта на разследването на криминалните престъпления, конкретно за опростяване на процеса на екстрадиция.

Руските власти разглеждат това споразумение като стъпка към екстрадицията от Великобритания на чеченския терорист Ахмед Закаев (не пропуснал да посети пострадалия в лондонската болница).

Така че, дори Кремъл или ФСБ да са искали да премахнат Александър Литвиненко на британска територия, щяха да изберат по-подходящ момент.

Освен това, на Путин никак не му трябват подобен род скандали точно сега, когато Русия влиза в СТО и топлите му отношения с Буш и другите западни лидери очевидно се възраждат.

Напротив, такива слаби критици - като Анна Политковска вътре в страната и Александър Литвиненко навън, са му нужни, за да придаде демократичен имидж на своето управление и да подготви почвата за по-деликатно продължение на престоя си на най-високия пост в държавата (както и да се нарича той за в бъдеще).

Без наличието на опоненти от рода на двамата пострадали, той рискува да бъде обявен за диктатор и изолиран от другите световни сили.

Кои обаче бяха техните истински врагове в Русия, които биха ги премахнали заради мъст, или с превантивни цели?
Анна Политковска беше съсредоточила вниманието си върху критиката на действията на руските военни и полицаи на територията на Чечня и другите северо-кавказки републики.

В резултат на нейни разследвания пострадаха много руснаци с пагони на раменете, които в най-добрия случай загубиха работата си.

Всички могат да си представят какви чувства може да изпитва един руски офицер от армията, полицията, или специалните служби към една полякиня, която е преобърнала живота му с главата надолу (имайки предвид колко се „обичат" руснаци и поляци).
Затова не никак чудно, че разследването на убийството на Анна Политковска доведе до арестуването на бивши военни от вътрешността на страната, сражавали се в Чечня и впоследствие репресирани по нейни разобличения.

Виновните най-вероятно ще бъдат осъдени (макар че присъдите няма да са много тежки, предвид смекчаващите вината обстоятелства, като например състоянието на афект) и имиджът на Кремъл изчистен.

Що се отнася до Александър Литвиненко, той има един изключително могъщ враг, за когото, кой знае защо, предпочита да не споменава.
Това е мултимилиардерът Роман Абрамович, чиито съмнителни от гледна точка на закона сделки се опитваше да разнищи пострадалият.

Тук трябва да припомним, че след като закупи лондонския футболен клуб „Челси", той стана по-могъщ в британската столица от самото ФСБ!
Така че за него би било още по-лесно да отстрани неудобния си опонент и да хвърли вината върху руските държавни структури.

Сега остава да се провери на практика политическата мъдрост на Блеър и Буш: ще се хванат ли на въдицата и ще си равалят ли отношенията с Путин!?

News.bg дава възможност на своите колумнисти да изразяват мнения и позиции, с които медията не се обвързва