Новината от днес е отхвърлянето на предложението за промени в Конституцията, които да позволят провеждането на избори в един и същи ден - в частност, провеждането на изборите за национален и за европейски парламент в един ден.

Схемата "2 в 1" не беше осъществена. Каквото можеше да се изговори по темата вече се изговори.

Мисля даже, че проблемът за "2 в 1" доста се преекспонира. Аз лично нямам нищо против изборите да са в един и същи ден, нямам нищо против и да спестим малко пари, но искрено се подразних от пушилката, която беше вдигната от НДСВ по въпроса.

Какво се получава? Правителството, в което ти участваш заедно с ръководената от него администрация, е провалило по един или друг начин получаването на стотици милиони евро от съответните фондове, но ти гордо занимаваш цялата нация със загрижеността си да спестиш пет или шест милиона лева.

Това се нарича по един-единствен начин - демагогия и опити за правене на точки в предизборния период.

Разбира се, предизборните PR акции не са нито подсъдни, нито наказуеми, но още не е измислен начин, как хем да си в правителството с неколцина министри, хем да си идеен лидер на опозицията.

Да ги нямаме таквиз. Даже Гуньо адвокатинът беше отхвърлил предложеният от бае ни Ганя абзац, гласящ "и да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците".

По-важен е въпросът, който беше повдигнат многократно за връзката между изборите "2 в 1" и очакваната избирателна активност.

Нормално е да се очаква, че ако изборите за национален парламент и за европейски парламент са в един и същи ден, може да се постигне по-висока избирателна активност за европейските избори. Подобно очакване е напълно рационално.

Но е наистина тъжно, че трябва едва ли не да примамваме избирателите с едни избори, та белким гласуват и на другите.

Всъщност, вчера при дебатите г-н Софиянски призна с половин уста и между редовете, че най-гласовитите (да не кажа - най-кресливите) привърженици на "2 в 1" в Парламанета, така докараха нещата, че да няма технологично време за свършване на работата.

Това се отнася в особена степен пак за НДСВ, които много шумяха, но оставиха нещата така, че да си честитим Първа пролет с точката в дневния ред на парламента за промяна в Конституцията.

В крайна сметка - не е най-страшната драма дали изборите ще бъдат на един ден. Въпросът има смисъл, но не е от фатален характер.

Дори и избирателната активност на изборите за европейски парламент не е от фатален характер - и в другите страни от ЕС тя е по принцип доста по-ниска, отколкото на парламентарните избори.

Фатални могат да бъдат резултатите от изборите и произтичащите от тях следизборни правителствени конфигурации.

Писал съм за това - ще го кажа и сега. Въпросът за влизането на така наречените "малки" сини партии е от съдбоносно значение, ако не искаме да възникне риск от правителствена коалиция "ГЕРБ - БСП".

Да ме прощават привържениците на ГЕРБ и самият Бойко Борисов - ако в следващия парламент, не дай си Боже влязат само ГЕРБ, БСП, Атака и ДПС, перспективата за правителство на ГЕРБ и БСП става напълно възможна.

Никакви клетви, устни и писмени декларации не могат да дадат гаранция срещу подобен развой на събитията, ако в Народното събрание се озоват само изброените четири партии.

Ироничното е, че подобна конфигурация може дори да получи европейско одобрение - един вид и ние сме едни същи немци - с "голяма коалиция", в която Бойко Борисов ще бъде българското превъплащение на госпожа Меркел, а г-н Станишев ще е българското копие на г-н Мюнтеферинг.

(Всъщност, г-н Мюнтеферинг вече не е член на правителството на Ангела Меркел, а г-н Станишев прилича повече на Алфред Гузенбауер от съседна Австрия, но това са нюанси и подробности ...).

Подобно правителство би било равносилно на бедствие, каквото дори и отделни самостоятелни правителства на БСП или на ГЕРБ не могат да предизвикат.

Просто при коалиция ГЕРБ - БСП няма да има парламентарна опозиция (преди време описах този политологически кошмар - протестно шествие срещу "корумпираната двупартийна коалиция - ГЕРБ и БСП", водено от лидерите на опозицията ... Ахмед Доган и Волен Сидеров. Сюжетът е разработен тук: http://teodordetchev.blog.bg/viewpost.php?id=263291 ).

Ще има пълна феодализация и парцелиране на администрацията, никакъв взаимен контрол и надничане в канчето на другарчето. Всеки ще си прави, каквото си иска, но дори няма да има и лаещи кучета покрай вървящия керван.

Е, тогава вече Европейският ни проект наистина може и да "даде фира", въпреки че не съм краен песимист.

Затова пак ще кажа - въпросът не е в колко дни ще са изборите, а как ще гласуват хората, имащи правото на това на НАЦИОНАЛНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ.

Какво ще родят изборите за Европейски депутати, знаем с почти математическа точност. За съжаление.

* Изразените мнения в текста са абсолютно лични. Те по никакъв начин не ангажират Съюза за стопанска инициатива (ССИ), на който авторът е заместник председател или УНСС и НБУ, където преподава.