На фона на неотдавнашните взривове в истанбулския квартал Гюнгьорен се правеха предположения, че те ще бъдат използвани като допълнителен повод за забрана на управляващата проислямистска партия в Турция и дори че са организирани от нейните противници, които искат да я отстранят от властта.

Всички тези хипотези обаче рухнаха, след като лично Председателят на турския Конституционен съд Хасан Калъч гласува против забраната, макар да подкрепи орязването наполовина на нейните държавни субсидии.

Лично Оли Рен и други видни европейски чиновници приветстваха това решение, като някои дори го нарекоха „избор в полза на Европа", тоест възприемане на европейските демократични норми от страна на практически авторитарните институции на нашата югоизточна съседка.

Естествено, с тях не са съгласни редица турски политически наблюдатели и юристи.

Към управляващите се отправят преки обвинения, че „работят против светските устои на държавата и подмолно пропагандират ислямския фундаментализъм" - нещо, което категорично се отхвърля от премиера Реджеп Таип Ердоган и президента Абдуллах Гюл.

Така или иначе, управляващите в Анкара умерени ислямисти осигуряват задоволителна социална стабилност и приемлив икономически растеж.

Заедно с това, успешно лавират между САЩ, ЕС и Израел, от една страна и ислямските си съседи и партньори, от друга.

Успокояват неграмотните и фанатизирани мюсюлмански маси в азиатската част на страната (както турци, така и кюрди) и възпрепятстват тяхната по-нататъшна радикализация, създавайки им лъжливото усещане, че управляват заедно с тях, а в същото време на практика лишават партизаните от ПКК и от ултралевите организации от социална база.

Тяхното оставане във властта дава шансове да бъде продължен диалогът за еврочленството, разбира се без никакви гаранции за неговото успешно приключване.

Ако все пак Конституционният съд беше взел другото възможно решение, Турция можеше да бъде взривена - и в буквалния, и в преносния смисъл.

Редица фанатизирани партийни членове и изобщо вярващи мюсюлмани не биха изтърпели подобен шамар и биха били готови да предприемат различни екстремистки действия, включително и терористични актове.

За последните, както и за предишните в Гюнгьорен, неминуемо щеше да остане подозрението, че са извършени от армията, или специалните служби, с цел да компрометират управляващите.

Военните можеха да загубят голяма част от обществената подкрепа, което щеше да се отрази на резултатите от войната с ПКК.

Анкара от своя страна щеше да усложни отношенията си както с Брюксел, така и с ислямския свят. За страна като Турция това означава изолация от почти всички съседи.

Всички тези фактори щяха да повлияят отрицателно и на икономическото развитие на страната.

Ако има нещо добро, останало в нашата народопсихология по отношение на турците, то е твърдението, че те са „добри кадии". Свидетели сме на поредното доказателство.