От днес може да се каже, че започват големите очаквания за промяна в САЩ и в целия свят.

Първият чернокож президент на най-могъщата държава в света идва като символ на ХХІ век - създаването на човешката "космическа раса".

Всъщност, раждането на "космическата раса" отдавна е реалност в Новия свят - в Америка на юг от Рио Гранде Дел Норте (по-популярна сред мексиканците като Рио Браво).

Там тоталното смесване на расите е факт още от времето на конкистата (въпреки наличието на испанска и португалска аристокрация и търговията с роби), докато в САЩ и Канада по редица причини е отложено във времето и ограничено в мегаполисите.

Поради това новият президент среща най-много симпатии най-вече в средите на цветнокожото население на своята страна, както и Третия свят.

Това важи най-вече за Африка, където са горди с бащата - кениец на Барак Обама, така и не успял да стане истински американец.

С известни условности, същото може да се каже и за Югоизточна Азия, тъй като новият президент е прекарал в Индонезия дълги години от детството и юношеството си. Така или иначе, досега историята не познаваше президент на САЩ, който да бъде приет като свой от толкова много хора по света.

Оттук обаче идва и най-голямата заплаха и предизвикателство за Барак Обама. Неговият цвят на кожата, популярност сред бедните и онеправданите жители на САЩ и Третия свят предизвикаха естествена реакция сред значителна част от бялото протестантско население на страната от англосаксонски произход.

Вече има заплахи за живота му и дори опити за атентати, организирани от североамериканската крайна десница.

Политическите и религиозните десни екстремисти от "страната на неограничените възможности" не могат да преглътнат факта, че потомък на африканец ще управлява потомците на бившите робовладелци.

Този факт обаче е още едно потвърждение на тенденцията, че белите американци от англосаксонски произход и с протестантско вероизповедание бавно, но сигурно се превръщат в малцинство на територията на САЩ.

Те прекрасно осъзнават, че САЩ на ХХІ век няма да бъдат досегашната страна, с която се гордееха техните предци. И най-радикалните и непримирими елементи сред тях изливат яростта към него по различни начини.

Новият президент не се приема добре и от най-богатите слоеве в САЩ. Те са наясно, че неговата мащабна програма за излизане от икономическата криза ще изисква най-вече от тях силно съкращаване на разходите за лични нужди и забележимо намаляване на печалбите за сметка на поемане грижата за милиони североамериканци, които не са в състояние да задоволяват сами най-неотложните си потребности, без помощ от страна на държавата.

Тоест, прав е венецуелският президент Уго Чавес, който определя програмата на Барак Обама като "социалистическа". Прав е също така и като предупреждава своите сънародници и приятелите си в другите латиноамерикански страни и по света да бъдат сдържани в очакванията си за рязко подобряване на отношенията между Вашингтон и неговите досегашни (без значение набедени или не) най-големи врагове.

Със сигурност може да се каже единствено, че намалява значително рискът от нови военни интервенции на САЩ в различните части на останалия свят.

И то не защото на новия президент му харесват повече иранските аятоласи, или представителите на северокорейската управляваща династия, а защото Вашингтон просто не може да си позволи затъване в още един въоръжен конфликт в Близкия, Средния, или Далечния Изток.

Това вече ще означава окончателен крах за техния икономически и политически модел. Факт е, че те вече не са в състояние да контролират процесите дори в досегашния си "заден двор" - Латинска Америка.

Права е рецензентката на докторската ми дисертация - професор, доктор на политическите науки Марина Чумакова, която констатира, че "САЩ, докато затъваха в блатото на Ирак и Афганистан, изпуснаха юздите на подопечните им доскоро латиноамерикански страни".

Умерен е оптимизмът по отношение на Барак Обама и в столиците на най-големите глобални конкуренти на Вашингтон - Москва и Пекин.

Техните лидери все още нямат причини да вярват, че САЩ доброволно ще започват да сдават своите позиции в бившите съветски републики и Югоизточна Азия.

От друга страна, тенденциите на рязко нарастване на военно-политическата мощ и тежест на Руската федерация и икономическата на Китай едва ли ще се променят необратимо от световната икономическа криза.

Според анализаторите новият президент дори може да тръгне към рязко сближаване с Пекин, за да противостои ефективно на Москва.

Дали това ще се случи, ще разберем твърде скоро. Засега е ясно само едно - Барак Обама не е в състояние да промени факта, че САЩ от единствената свръхсила се превърнаха просто в най-великата сила.