Домовете на ужасите и поредната държавна буфосинхронада

От няколко дни всички сме ужасени от нечовешките условия в домовете за възрастни. Ако трябва да сме коректни докрай, те не са домове за възрастни, а домове за даване на стаи под наем - сивата форма на съществуване на такива обекти.

Ужасът ще ни държи седмица-две и ще отстъпи пред други по-актуални теми. Така се случва винаги - независимо дали става за незаконен дом в Драгалевци, изгорели хора в друг дом в Банкя и Варна или вързани към метални халки човешки останки, вегетиращи сред собствените си изпражнения в старозагорско село.

Ние сме ужасени, но най-ужасени са институциите. Министърът на правосъдието дава спешен брифинг и почти просълзен разказва за чудовищните условия в дома в с. Ягода. После бързо нахвърля няколко яростни закани за проверки, контрол и наказания във фейсбук.

Към соловата буфосинхронада се присъединява още един министър - социалният. Той не е толкова изненадан, но пък и не е толкова въодушевен за мерки, които веднъж завинаги ще решат проблема с издевателствата над безпомощни възрастни, които си плащат, за да ги уморят. Имаме и шеф на агенция "Медицински надзор", който обикаля с министрите, също се ужасява и разпорежда проверки. Последен към хора на покъртените се присъединява управителят на НЗОК, който пък ще установява дали не източват Касата с рецепти за лекарства.

Държавата е на крак за няколко дни. За няколко дни ще се реши и въпросът с настаняването на изведените от заведенията в Ягода, Говедарци и Варна.

Защото като заглъхне държавният шум, временно настанените в болници, други домове или върнати по семейства възрастни ще трябва да се установят някъде за постоянно, а достъпните места за тази социална услуга не са в изобилие.

Още повече време ще отнеме да се затворят домовете, които работят без лиценз, не дай Боже с лиценз, и не полагат грижите, които са гарантирали. Пример от последните години е нелегалната къща в Драгалевци, чието затваряне отне години.

Трябва да е ясно и на последния безпочвен оптимист, че сериозни промени в този вид социална услуга не се задават,ако и да им бяха отделени час-два за изслушване в ресорната комисия на парламента.

Психиатрична безпомощност

През 2020 година ни представиха проект на Национална стратегия за психично здраве 2020 - 2030 г. Тя бе приета едва в края на 2021 г. и през 2025 г. нищо не е направено

След като направиха рекапитулация на изведените от поредните домове на ужасите, депутатите научиха, че 60 души (засега, проверките продължават) все още са в разкритите нелегални обекти. Стана ясно и че за двама от обитателите на "инквизицията" в Ягода извеждането е било животоспасяващо, защото веднага са настанени в реанимация. Чухме и за жени, които са загубили част от крайниците и пръстите си.

Социалният министър Гуцанов, малко изненадващо, обяви, че за първи път държавата е намерила сили "да отвори Кутията на Пандора". Ние сме ставали свидетели на "първия път" на достатъчно министри, за да пригласяме екзалтирано.

Няма изненада в декларациите, че се работи денонощно, в колаборация между институциите. И това не бива да ни заблуждава - сега ще поработят денонощно - после ще си отспят. Да не говорим за генерираните наредби и "1000 страници стандарти", които създават впечатление, че тази социално-медицинска услуга се регламентира за първи път.

Мерките им не са кой знае какво - обичайните в спешна ситуация - законодателни промени, увеличаване на работещите в сектора (не се разбра откъде и как).

В Министерството на правосъдието ще подготвят промени за криминализиране на предоставянето на социални и здравни услуги без лиценз, което наистина учудва, тъй като се предполага, че би трябвало отдавна да е криминализирано. Който следи внимателно случващото се в този сектор знае, че такива промени са предлагани и от МТСП, и от омбудсмана. Последният път беше след пожара в нелегален дом във Варна. Но в крайна сметка и министър Георгиев има право на свой "първи път" и право да открие топлата вода.

Вероятно по-голяма част от хората не са чували за Агенцията за качество на социалните услуги, но трябва да знаят, че нейните инспектори по принцип проверяват към 5000 социални услуги, но често не биват допускани до обектите и някак не създават усещане за ползата от съществуването си.

На заседанието на социалната комисия в парламента беше припомнено и че в ПВУ са предвидени средства за строеж и ремонт на домове за възрастни, да не говорим за европейските фондове, които чакат проекти. Тече обновление на 81 дома, за тях са осигурени 381 млн. лв.

От изслушването се разбра, че всъщност никой от отговорните лица няма все още решение на проблемите с незаконните домове, които работят като стаи под наем, а служителите им са "доброволци".

Какво се обърка с аптеките

Трябва да спрем с това "Касата плаща". Плащаме ние с осигуровките си, а фондът само прави помен с чужда пита

Сигурно са се скандализирали от думите на един от арестуваните в Ягода собственици на стаи под наем, който бе чут да казва, че ако е трябвало да спазва "тъпите европейски изисквания", е трябвало да иска по 5000 лв. на резидент (както е прието да се наричат напоследък възрастните в такива институции). Преквалифицираните наемодатели като него вероятно не са малко.

Разбира се, неизбежна бе констатацията, че в сектора липсват кадри. Сестри, рехабилитатори и санитари няма за болниците, какво остава за социалните домове. И тук се прокраднаха идеи за внос на кадри (закъде по-напред) и други мерки, които обаче изискват време. Не бяха изненада нито прехвърлянето на отговорности, нито взаимните обвинения, че другият не си върши работата. Но да оставим държавата и нейните пълномощници от въпросното обсъждане.

През последните години резидентната грижа в частния сектор бележи ръст.

Ако човек отдели малко време да поразлисти страниците в интернет, ще се натъкне на голямо разнообразие от оферти и свободни места. Цената на услугата обаче започва от 1000-1200 лв. (при официална средна пенсия за страната около 900 лв.) и расте според конкретните условия и състоянието на възрастния човек. При това без включени лекарства, памперси и други консумативи.

Всички предлагат медицинско наблюдение 24/7 при положение, че такова е трудно да се осигури дори в някои болници. Разбира се, има и рехабилитатори, психолози, а някъде дори фризьори и козметици. Макар че, ако човек се вгледа по-внимателно в снимките от галериите, ще установи, че в повечето случаи "специализираният медицински персонал" е от преквалифицирани пенсионерки от близките села.

Навсякъде се рекламират разходки на чист въздух и почти ежедневни културни мероприятия, но най-често снимките показват празни помещения. Рядкост са домовете, в които наистина може да се види следа от такива развлечения.

Стачка на медицинските сестри? Задава се нов "цирк"

Нова вълна от недоволство, която противопоставя един сектор срещу друг. А това доказано не работи.

Има впечатляващо лъскави фоайета и общи части и удивително малки, но пък с две-три легла стаи за резидентите. Скромни са и порциите, снимани в часовете за хранене. Малко са местата с асансьор, макар да има изобилие от вити стълби в сградите на няколко етажа. Това са все обстоятелства, които би трябвало да бъдат взети под внимание от институцията, издала разрешително за такава дейност.

Но с институциите и тяхната ефективност нещата са известни не от вчера. Сякаш остава встрани едно друго обстоятелство.

Домовете в старозагорското село Ягода са били обект на няколко неуспешни проверки по сигнали с един и същ мотив - съмнение за обвързаност с имотната мафия. Не със случаи на издевателства над хората в тях. Вероятно, защото роднините са били по-разтревожени някой да не им измъкне наследството, докато близкият им гние в стаята под наем.