След няколко напрегнати седмици, на 21 юли едно от най-очакваните събития в турския политически живот напоследък стана факт - Йозгюр Йозел обяви създаването на Новата партия. Той беше последван от 90 депутати от Народнорепубликанската партия (НРП) - най-голямото партийно разцепление в турската история. Така, само за ден след създаването си, Новата партия се превърна в най-голямата опозиционна сила в турския парламент. Освен престиж, това ѝ дава правото да сезира Конституционния съд с искане за отмяна на законодателни актове. НРП остана с 44 места и се срина до пето място в парламента по брой на народните представители, като за първи път от 24 години насам загуби статута си на основна опозиционна партия.
Създаването на новата партия е кулминацията на дълъг процес, започнал още с ареста на кмета на Истанбул Екрем Имамоглу през март 2025 г.
След като загуби президентските избори през 2023 г., на които се считаше, че опозицията има добри шансове да отстрани президента на страната Реджеп Тайип Ердоган, съпартийците му от светската Народнорепубликанска партия (НРП) направиха нещо невиждано в историята ѝ - свалиха на конгрес досегашния лидер Кемал Кълъчдароглу и избраха на негово място Йозгюр Йозел. Като бивш фармацевт, Йозел разбира добре чувствата и проблемите на "дълбоката Турция", живееща извън големите градски центрове. Значително по-млад и енергичен от възрастния (на 77 години) и нехаризматичен Кълъчдароглу, Йозел вдъхна динамика на опозицията и тя спечели местните избори през март 2024 г. - и като кметски места на най-големите градове, и като най-голям получен брой гласове в национален план и съответно контрол върху редица ключови общински съвети.
Опозицията обаче нямаше много време да се радва на успеха си, тъй като още през октомври 2024 г. по обвинения за връзки с Кюрдската работническа партия (ПКК) беше арестуван кметът на най-големия истанбулски квартал с около 900 000 жители - "Есенюрт" Ахмет Йозер. След ареста на кмета от НРП на друг истанбулски район - "Бешикташ" - Ръза Акполат през януари 2025 г. обхватът на полицейските операции срещу нея се разшири. На 19 март беше арестуван и кметът на Истанбулската голяма община, номиниран за кандидат за президент на опозицията - Екрем Имамоглу. В отговор опозицията стартира митинги всяка седмица - в провинцията и във всеки един квартал на Истанбул. Вълната арести обаче продължи и до сега бяха арестувани 35 опозиционни кметове на райони в големите градове или на общини. Сред тях са 7 кметове на градски метрополии с над 750 000 жители или на областни центрове, като петима от тях все още се намират в затвора.
Арестът им е свързан и с отстраняване от длъжност, като в някои случаи опозицията запази контрола върху общините, тъй като новите градоначалници бяха избирани от общинските съвети, но в други ги загуби, тъй като служебно бяха назначени наместници от властите. Сред повдигнатите срещу кметовете обвинения са за подкуп, длъжностно присвояване, манипулиране на търгове, злоупотреба със служебно положение, създаване на престъпна организация или членство в такава. В някои дела бяха повдигнати и обвинения за членство в терористична организация заради сътрудничество между опозицията и прокюрдски партии и представители .
Срамен и тъжен ден
На този фон на 21 май второинстанционен съд в Турция обяви проведения през есента на 2023 г. конгрес на НРП за нищожен поради твърдения на делегати, че екипът на Йозел е купувал техните гласове. Решението за абсолютна нищожност практически заличава всички юридически последици от конгреса и начело на партията беше възстановен Кемал Кълъчдароглу - човек, който ръководеше партията от 2010 г. нататък и загуби всички избори, с изключение на относителната победа на опозицията на местните избори през март 2019 г., когато тя спечели няколко ключови мегаполиса. В края на месеца Кълъчдароглу пое контрола върху партийната централа, след като влезе вътре с помощта на тълпа от младежи, облечени в черно, и след като полицията щурмува със сълзотворен газ барикадиралите се вътре активисти на формацията. Привържениците на НРП определиха в социалните мрежи случилото се като "срамно" и "тъжно".
Така практически най-старата партия в Турция - създадена преди 102 години от основателя на Републиката Мустафа Кемал Ататюрк - се оказа с две ръководства - възстановеното от съда старо ръководство, което започна чистка, и новото ръководство на Й. Йозел, избрано на конгреса.
Групата около Йозел поиска Кемал Кълъчдароглу незабавно да назначи дата за партиен конгрес, на който въпросът за лидерството окончателно да бъде изчистен, което Кълъчдароглу отказа с мотива, че продължават съдебни процедури и че е необходима чистка в партията на хора, за които има съмнения, че са замесени и в най-малка нередност.
Като цяло обаче електоратът на НРП, съставен предимно от образовани представители на средните класи, не приема легитимността на наложения от считания за намиращ се под влияние на правителството съд Кълъчдароглу. Друг аргумент на групата на Йозел да иска конгрес беше опасение, че ако такъв не се проведе, а този от есента на 2023 г. се счита за невалиден, партията може да загуби правото си да се състезава на избори поради изискването на турското законодателство партиите редовно да провеждат отчетно-изборни събрания, за да са годни да участват във вот.
Независимите турски политолози бяха категорични, че случилото се в НРП трябва да се разглежда като опит управляващите да поставят под свой непряк контрол опозицията, а не просто като съдебна разпра между две партийни фракции за тяхната легитимност.
Новата партия като ultima ratio
Самият Йозгюр Йозел и тимът му многократно подчертаваха, че създаването на нова партия за тях би било ultima ratio, последно средство, ако не им бъде оставен друг избор и след изчерпване на всички вътрешни механизми в рамките на партията. Те обаче избраха за действията си символен момент.
За ден на основаването на партията и подаване на заявката беше избран 24 юли - годишнината от подписването на Лозанския договор през 1923 г., който определя границите, извоювани от националистическото движение, водено от Мустафа Кемал (той приема фамилията Ататюрк по-късно, с въвеждането на фамилните имена в Турция) след края на Първата световна война. Това позволи на Новата партия да покаже връзка с един от ключовите моменти в новата турска история, свързани с основаването на новата държава, но без да се носи отговорност за репресивните и секуларизационни политики на НРП по време на периода на еднопартийното ѝ управление от 1923 г. до 1950 г., които не се харесват на някои консервативни избиратели.
Основателите на новата партия започнаха деня с петъчна молитва в джамията "Хаджъ Байрам Вели" в Анкара и посещение на сградата на първия Меджлис в Анкара, свикан на 23 април 1920 г. от Мустафа Кемал при началото на борбата му срещу чуждите окупатори в страната. Така бяха отправени сигнали не само към светските и националистическите избиратели (наследството на бащата-основател на Републиката Ататюрк), но към по-консервативните (молитвата) избиратели.
Коя е Новата партия?
Всичко това поставя въпросите каква ще бъда новата партия, към кои избиратели ще бъде ориентирана? Дали това ще бъде просто НРП-2 или нещо по-различно и потенциално по-голямо?
По принцип, обединяването на широки и разнообразни групи турски избиратели в голяма партия е трудна задача, по-трудна, отколкото в други страни. Това се дължи на няколкото пресичащи се кливиджа (дълбоки политически разделителни линии). Сред тях са разделенията турци-кюрди, ляво-дясно, светско-консервативно. Значим сегмент са и националистическите избиратели. В редица случаи идентичности доминират над идеологически или икономически интереси. Така се получават интересни и понякога парадоксални ситуации.
Ориентираната наляво от центъра НРП, която е член на Социалистическия интернационал, е светска и поради това получава подкрепа предимно от по-високо образовани и високодоходни групи, които в други страни биха гласували за дясноцентристки партии. Бедните жители на Турция са религиозно и националистически настроени, което ги ориентира към дясната управляваща Партия на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган. Консервативните кюрди в миналото подкрепяха ПСР, а не прокюрдски формации, поради техните леви, напредничави и светски платформи по отношение на еманципацията на жените, равенството на половете и други.
Проучване на социологическата агенция "Гюндемар" от май, още преди основаването на новата партия, посочваше, че новата формация би получила подкрепата на почти всички избиратели на НРП, както и значителна подкрепа от разочаровани избиратели, които преди това НРП не е привличала.
Тези данни се потвърждават и от друго проучване, проведено от турска социологическа агенция по поръчка на изследователи от университета в Абърдийн в периода 22-24 юли - точно по време на създаването на новата партия. 70% от анкетираните избиратели на НРП заявяват, че биха могли да гласуват за "Новата партия"; 15% пък са неутрални. Това показва, че тенденцията към преход към новата партия е относително устойчива.
Логично, избирателите на ПСР и на Партията на националистическото действие са дистанцирани от новия политически проект. Благосклонно на Новата партия гледат и досегашни гласоподаватели на светската националистическа Добра партия и на консервативната, но отделна от ПСР Нова партия на благоденствието (Yeniden Refah Partisi). До 40% от кюрдските избиратели обаче проявяват интерес към новата формация. Дали тази потенциална подкрепа ще се превърне в реалност зависи до голяма степен от това как и колко бързо ще се развие процесът на разоръжаване на ПКК и интеграция на кюрдските бойци в турското общество. Негов провал, забавяне или неприемливи за кюрдите условия от страна на турското правителство, съчетани с разочарование от участието на досегашните кюрдски партии в процеса, може да доведат до такъв резултат.
От възстановяването от съда на К. Кълъчдароглу като председател на НРП, до момента Йозгюр Йозел получи плътна политическа подкрепа от парламентарно представената Добра партия и по-малката националистическа Партия на победата (Zafer Partisi), както и от социалистическата Турска работническа партия, която има двама депутати, избрани с прокюрдска листа.
Партийният лидер Йозгюр Йозел обяви партийната програма, озаглавена "За общо бъдеще". Той описва целта на формацията като създаване на "Алиансът на Турция" (Türkiye İttifakı) - термин, който той използва за първи път преди общинските избори през 2024 г. Целта е да се обединят под един покрив социалдемократи, националисти, консерватори и кюрдски демократи. Това е пряка реплика на съществуващите до момента два алианска - "Народен" и "Национален", които обединяваха съответно ПСР и националистите от ПНД, и опозиционните партии.
В партийната програма фразата "ще променим тази потисническа система" се среща общо 15 пъти. Сред другите основни обещания на партията са:
- Отмяна на сега действащата президентска система с голяма концентрация на властта в ръцете на държавния глава и връщане към парламентарната система на управление;
- Възстановяване на правовата държава чрез прилагане на решенията на Конституционния съд и на Европейския съд по правата на човека. На практика това означава обещание за освобождаване на съдените по различни обвинения политици и граждански активисти, за които има такива неизпълнени решения, сред които знакови имена като бизнесмена и филантроп Осман Кавала, кюрдския политик Селяхаттин Демирташ, фигури от НРП;
- Уважение към майчиния език и равенството на гражданите - несъмнен жест към кюрдските избиратели;
- Ускоряване на процеса на присъединяване към ЕС.
Турските анализатори са категорични - ако Новата партия е просто нова инкарнация на НРП, тя няма да има успех. Поради светската си традиция, НРП исторически има проблем с достигането до консервативните слоеве от турското общество. Въпреки някои промени на нагласите в последните години, националистическото крило в нея предотвратява ефективното сътрудничество с кюрдските избиратели. НРП е един понякога съществуващ сам по себе си и за себе си, по думите на турския наблюдател Кемал Бююкюксел, "микрокосмос". Често пъти партията не успява да се обнови, защото при нея една от водещите и основополагащи идеи е да бъде пазител на традиция - тази на кемализма, каквото и да значи това според различните течения сред привържениците му.
В Турция партии, които са успявали да постигнат такъв широк алианс, обикновено са постигали електорална доминация за по-дълго време. Подобен пример за широка центристка партии е Отечествената партия на Тургут Йозал. Самият Йозал е технократ, но от религиозно и консервативно семейство. По парадоксален начин той съчетава подкрепата си за религиозни братства в обществен план с либерализация в икономически и съюзничество със САЩ във външнополитически план. Все пак Отечествената партия е резултат от специфични условия след военния преврат от 12 септември 1980 г., когато са забранени всички други партии. Именно това позволява в нея да се съберат десни религиозни консерватори, десни либери, центристи и дори някои социалдемократи. Когато обаче се възстановяват условията за многопартийност и се създават съответните партии, тази широка и хлабава коалиция се разпада.
По подобен начин започва и управлението на Партията на справедливостта и развитието през 2002 г. Тогава тя обединява прорелигиозни и бизнес-групи, либерални интелектуални, изкушени от обещанието ѝ за слагане край на контрола на военните върху политическия живот, консервативни кюрди, всички, разочаровани от поредицата от икономически, финансови и политически кризи, до които турският политически елит от 90-те години на ХХ в. докарва страната. Постепенно от тази коалиция отпадат либералните интелектуалци, избухва конфликтът с движението на Фетуллах Гюлен, редица кюрдски избиратели на ПСР са разочаровани от автократизацията и засилващия се съюз с крайните националисти. Тази ерозия отвори политическо пространство за победата на опозицията на местните избори през 2019 г., затвърдена и разширена през 2024 г.
За да постигне изграждане на такава широка обществена коалиция, Новата партия се нуждае от всяка една от три ключови фигури до момента в НРП - лидерът Йозгюр Йозел, кметът на Истанбул Екрем Имамоглу и кметът на Анкара Мансур Яваш. Всеки от тях привлича в най-голяма степен определена част от електората. Йозел е популярен сред социалдемократите. С умерения си стил, произход от религиозно семейство от черноморския регион, но модерно образование и семейство, както бизнес-кариера преди политиката, Екрем Имамоглу е близък до средния турчин и е харесван и от светски, и от по-консервативни избиратели. Тандемът Имамоглу-Йозел привлича и кюрдските избиратели. Юрист с корени в националистическите партии и опит в местното самоуправление, Мансур Яваш има образа на държавен мъж и е харесван от националистите. Той успява да ги привлече тях, без обаче да е силно непопулярен сред кюрдите - трудна задача в турската политика. Имамоглу обаче е в затвора, а Яваш все още не е обявил дали се присъединява към Новата партия.
Известният турски социолог Бекир Агърдър в няколко свои статии в различни турски издания отбелязва, че към 2025 г. 93,6 % от населението на страната живее в по-малки или по-големи градове. По думите му урбанизацията не се състои просто в преместването на хора от селата в градовете. Хората не са променили само адресите си, но са се променили също ритъма на живот, характера на взаимоотношенията, функцията на семейството, начина на използване на времето, методите на работа, критериите за успех, моделите на потребление и мечтите за бъдещето. Ако иска да успее, новата партия трябва да намери начин да се обърне към тези теми и очаквания на мнозинството от хората, пише той.
Трудностите пред новата партия
Освен тези политико-идеологически, пред новоучредената формация стоят редица административни трудности.
Дадена партия може да се яви на парламентарни избори само ако има организации в поне половината от областите в Турция (общо 81) и в поне една трета от окръзите във всяка област. Това изискване е въведено, за да се попречи на възникването на чисто регионални (чети - прокюрдски) партии. Друго изискване е партията да е провела учредителния си конгрес най-малко шест месеца преди изборния ден. Имайки предвид, че се очаква около ¾ от членовете на НРП да се прехвърлят към изгряващата формация, създаването на партийни организации едва ли ще е особен проблем.
Каквото и да говорим, става дума за пари. Новата партия опира до този въпрос, тъй като по закон към момента няма право да получава държавна субсидия. Съгласно член 1 от допълните разпоредби на Закона за политическите партии, за да получат те държавна помощ, трябва да са участвали в последните парламеннтарни избори и да са получили най-малко 3% от валидните гласове.
Партията ще разчита на дарения, членски внос и отчисления от заплатите на депутати и други активисти на изборни длъжности. Новата партия обяви дарителска кампания, като в първите 24 часа около 32 000 души са дарили общо около 114 млн. турски лири. (около 2 млн. евро). Сумата не е лошо начало, но силно бледнее пред подкрепата от хазната за съществуващите партии - около 2,5 млрд. лири тази година за ПСР, 1,8 млрд. лири за НРП, 721 млн. за ПНД, почти 700 млн. за Добрата партия, 630 млн. за прокюрдската партия ДЕМ.
Има обаче едно ограничение - общата сума на даренията, които физически или юридически лица могат да направят в полза на една и съща политическа партия в рамките на една календарна година, е ограничена до 634 210 турски лири. Както е известно от политическата практика на Балканите, редица бизнесмени може да се откажат да подкрепят публично с големи суми партията, за да избегнат проблеми или де на загубят възможността да печелят държавни поръчки.
Като Дамоклев меч над главите на партийните активисти на новата партия виси рискът от нови арести и наказателни дела срещу тях. Това се добавя към значителния контрол на правителството върху традиционните медии в Турция през последните години. Този феномен обаче тласна много млади хора към дигиталните медии и канали, в които плурализмът е по-голям.
А къде сме ние?
Като цяло, въпреки че в последните години ПСР отбелязва успехи в привличането на немалка част от тях на своя страна, мнозинството от изселниците в Турция от балканските страни и България са по-скоро модерно и светски ориентирани. Поради това традиционно в политически план те подкрепят кемалистката НРП. Обикновено балкански изселници живеят в райони, които са бастиони на НРП - Тракия, Измир, Чанаккале. Неведнъж при предизборни кампании политици от всички цветове са посещавали балканските държави. Помнят се посещения на Мерал Акшенер, Кемал Кълъчдароглу и кандидатът за президент на НРП Мухарем Индже в Гърция и България, на Реджеп Тайип Ердоган в Босна и Херцеговина.
В последните години българо-турските отношения се развиват възходящо, независимо от това кой е на власт в София. Най-вероятно тази тенденция ще продължи и при запазване на властта от страна на ПСР и президента Ердоган, и при евентуален успех на опозицията, още повече в контекста на желанието ѝ за засилване на отношенията с ЕС.
В заключение, успехът на новата партия ще зависи от редица фактори. Някои от тях са благоприятни за нея - тя разполага с харизматичен лидер, който успява да създаде връзка с обикновените хора по време на митингите и посещенията си в страната. Наблюдава се недоволство сред обикновените хора от управлението на ПСР заради икономическите проблеми, отслабването на местните партийни организации и налагането на кандидати от централното ръководство, концентрирането на разпределянето на ресурсите в по-ограничен кръг хора, невъзможността за изразяване на критика.
Въпреки това, остават и редица предизвикателства пред новата формация. ПСР запазва мощната си партийна структура, подкрепена от медии и бизнес-кръгове. Предстои да се наблюдава идеологическото структуриране на новата партия, така че тя хем да обхваща най-широк кръг избиратели, хем да има собствено лице и идеен гръбнак. Не бива да се пренебрегват и административните, съдебни, финансови, медийни и други пречки.
Освен това, Йозгюр Йозел трябва да убеди хората, че новата партия не само може да критикува управляващите, но и ефективно да управлява. За целта трябва да бъде демонстриран екип от способни ръководни кадри на формацията. Открит е и въпросът дали партийните организации ще бъдат достатъчно динамични и ще успеят да заработят на високи обороти. Не на последно място, за страна като Турция международната конюнктура винаги оказва влияние върху вътрешната и външната политика.
USD
CHF
GBP
