До 12 часа в понеделник родителите трябва да са потвърдили или отхвърлили тестването на децата от 1 до 4 клас. Образователното министерство най-сетне се престраши да наложи мярката, която в други страни се прилага от месеци. Естествено, като всяка друга тема и тази предизвика спорове, дори протести. Пред здравното министерство се хвърляха близалки, озверели родители, мотивирани от политически партии, обясняваха как се нарушават човешките права на децата им и как няма да позволят да ги превръщат в опитни зайчета.

Като че ли най-лошото, което може да им се случи в този живот, е да изсмучат една близалка или да плюят два пъти седмично в хартиено пликче.

Майчинските групи кипнаха от коментари по темата - защо не е имало информационна кампания, как ще стоят гладни децата им 30 минути, защо не им е предоставено видео, за да се запознаят с процеса на тестване, защо учителят от видеофилмчето прави тестове с едни и същи ръкавици и как това може да разпространи заразата и да компрометира резултатите от тестването; как ще се срине психиката на децата, които дадат положителна проба и т.н., и т.н.

Преди седмици със същия плам обясняваха, че онлайн обучението депресира децата; изолацията ги прави асоциални. Негодуваха срещу работещите заведения и затворените училища и вещаеха духовна смърт на държавата, в която можеш да заведеш детето на ресторант, но не и на училище.

Безнадеждните конспиратори направо призовават тези тестове да не се правят от никого. Според тях "благодарение на дългите години робство, измами и фалш в България" ние сме станали "трезвомислещи във всяка ситуация", а не "коне с капаци" като другите европейци. Други пригласят, че ако сега се съгласим с тестването на децата, така ще си остане до края, защото те и маските щяха да бъдат за месец, а пък видяхме какво стана.

"Народопсихология" - така определи причината за нежеланието на българите да се ваксинират здравният министър, който преди седмица се срещна с посланиците на страните от ЕС у нас. Прословутата ни народопсихология е обяснение за всичко - за корупцията, за бедността, за липсата на адекватна съдебна система, а откакто сме в пандемия и за здравната криза, от която не можем да излезем. Сега народопсихологията е обяснение и за съпротивата на родителите срещу тестването на децата, като че ли е световен прецедент.

Но в заверата те не са сами.

Класна ръководителка призовала родителите да не подават декларации със съгласие за тестването, за да продължат да учат най-малките онлайн - споделя майка в социалните мрежи. При по-малко от 50% съгласни, дистанционното обучение продължава. Някои родители са възмутени, други не толкова.

Според информацията на МОН, към началото на ноември, напълно ваксинираните учители са над 40%. Преди време на един от брифингите на все още съществуващия НОЩ бяха съобщили подобни данни, когато се отчитаха ваксинираните по фази медици и учители, нали бяха първи. Впоследствие се оказа, че цифрите далеч не са толкова оптимистични и процентът спадна към 28. МОН се амбицираха, организираха срещи на педагозите с експерти, но и това не можа да убеди българския учител, който все пак е човек с висше образование. Вместо да повярва на науката, която е призван на преподава, нашият просветител блесна с въпроси от типа: "Колко още ще говорите за ваксините, които са вода?" и предизвика справедливия гняв на един от най-добрите ни вирусолози - проф. Радка Аргирова. Същата обикаля училищата с други експерти, за да убеждава педагозите ни да се ваксинират.

Какво искат учителите? Роптаят срещу онлайн обучението, изисквало много повече време за подготовка на електронните ресурси и часове пред монитора, от друга страна - са против онлайн обучението в поредния пик на епидемията. Ясно е, че с такива нагласи до единомислие не може да се стигне.

Не помагат и от МОН. След дълги консултации, работни групи, прехвърляне на топката към здравното министерство и обратно, излязоха с указания как ще се осъществява двукратното тестване на малките ученици.

Не помогнаха, а можеха да препишат от Германия, Великобритания, Гърция, Австрия и други страни. Там учениците се тестват вкъщи, някъде с видео, резултатите се носят в училище, а позитивните изобщо не стъпват там. В някои германски провинции дори няма щадящи тестове - бъркат в носовете и не им хрумва да недоволстват.

Нашата "организация" обаче предвижда тестване в училище, в класната стая. Тестовете ще прави медицинско лице и/или преподавател или непедагогически специалист, определен от директора. Допустимо е участието на доброволци - родители, медиатори, БЧК и други, които разполагат със зелен сертификат.

Тестването вкъщи едва ли е сигурен вариант, не може да се работи на доверие у нас, тук даже европейските сертификати се фалшифицират.

И все пак бегъл поглед веднага ще види пробойните в т.нар. "организация". Имаш инфекция, която се разпространява по въздушно-капков път, но ще вкараш децата в една стая, а после, ако някое излезе положително, ще го изолираш, след като вече е прекарало 30 минути с останалите.

Според МОН целият процес в един клас със стандартните 26-28 ученици (да ги броим 10-15 при 50% присъствие) отнема 30 минути. Учителите смятат, че няма да са достатъчни. Сигурно са прави, все пак те работят на терен.

Кой ще тества - сред педагозите има сериозен отпор срещу разпореждането те да правят тестовете. Основният им аргумент е, че не са медицински лица - факт, но едва ли е нужно да си учил медицина, за да направиш тест със слюнка. По-гнусливите са откровено против да работят с подобен "биологичен материал". Трети са силно обезпокоени дали децата ще бъдат достатъчно дисциплинирани да изтърпят този процес, без да се надплюват.

Както винаги от началото на ковид кризата МОН прехвърля отговорността за организирането на този процес на директорите. Те в тази пандемия отговарят за всичко. Сега ще трябва да търсят медицински лица, родители доброволци или съдействие на медиатори и БЧК.

Като се има предвид, че тепърва ще става ясно къде колко родители ще разрешат тестването, за да се доставят и необходимите количества тестове, ще е подвиг децата да се върнат в класните стаи преди изборите.

Да си отговорим на въпросите за реалните мотиви срещу тестването, с уговорката, че тези, които го регламентираха, направиха всичко възможно да предложат най-куция вариант.

Учителите са против, а зад аргументите, прозира страхът, че при връщане в кланите стаи са под риск да се заразят. Както показа статистиката, няма и 50% имунизирани, макар в някои други страни неваксинираните им колеги да са в неплатен отпуск.

Родителите са против, защото един положителен тест ще карантинира фамилията за 10 дни. Това е сериозен аргумент за страна, в която голяма част от заразените си траят, за да не търпят дискомфорта на изолацията.

МОН откровено не знаят какво правят - хем се докараха дотук, защото проспаха лятото, хем поредната вълна не стихва, хем идват избори. В тази ситуация твърде възможно е учениците да се върнат в клас напролет. Освен ако учителите и родителите не преживеят драматичното тестване със слюнка.