Убедителната победа на партията ФИДЕС на Виктор Орбан на антиимигрантския референдум в Унгария сериозно раздразни евробюрократите.
(Припомняме, референдумът не е успешен, поради ниска активност, но иначе огромният процент гласували са срещу мигрантските квоти)

Един след друг се изредиха Мартин Шулц, Жан-Клод Юнкер и т.н., с цел да разобличат братята маджари като националисти и едва ли не фашисти и расисти. Въпреки, че точно унгарците са народът с най-смесен произход в цяла Европа и те го помнят много добре.

А ако някой е забравил, достатъчно е да обърне внимание на фамилните им имена: Рац-сърбин, Хорват-хърватин, Немет-немец, Лендел-поляк и т,н. Има дори и Болгар. И това не е случайно, защото именно унгарците са последният народ, който, след дълги скитания, се преселва от Западен Сибир в Европа.

Преодолявайки първоначалните варварски нагласи, прамаджарите се вливат безпроблемно в европейското семейство и приемат християнството от Рим. Воюват със съседните държави, след което кралете им сключват династични бракове - или вземат принцеси от съседите, или им дават своите.

Българските царе също не са правели изключение - унгарки вземат Гавраил Радомир, Иван-Асен Втори. Впоследствие, унгарският крал Жигмонд оказва военна помощ на синовете на Иван-Александър срещу турската агресия. И не е той виновен за неуспеха, а те самите, заради раздорите помежду си.

Така или иначе, докато Александър - синът на Иван Шишман, приема исляма, става турски пълководец и загива при потушаването на арменското въстание в района на Ван, Константин и Фружин са приети добре в Будапеща и получават крепостта Липова, където неуспешно се опитват да спрат турското настъпление към Централна Европа.

Впоследствие турците превземат и Мохач, построяват две джамии в съседния Пейч. Пада и Будапеща. Османците са бити едва при Егер от капитан Ищван Добо,който не получава никаква помощ от Виена, въпреки предаването на унгарската корона на Хабсбургите.

Оказва се, че най-разумното нещо, което са извършили източно-европейските владетели през Средновековието, е сключването на договора във Вишеград. Благодарение на него, сега имаме 4 проспериращи държави между Балтийско море и Карпатите. А и петата – Австрия, сигурно щеше да бъде прегазена от османците, ако ги нямаше съседите от изток и североизток. И затова, след очакваната победа на Норберт Хофер на президентските избори там на 6 декември, ще се присъедини към тях.

Защо беше нужна тази историческа справка: за да се види, че без Унгария Европа нямаше да е същата и отдавна можеше да бъде ислямизирана и османизирана. Не че сега е късно... Но този път източноевропейците са решили да се оправят сами. И независимо кой признава унгарския референдум и кой не, Будапеща няма да приеме мигранти.

Не може да не се съгласим с думите на Виктор Орбан, че Унгария и този път спаси Европа от мигрантското цунами.

Много странни обаче са изказванията на неговите вътрешнополитически противници: социалистът Ференц Дюрчани и крайният националист Габор Вона, известни с непоследователното си поведение на политическата сцена. Дюрчани изобщо отдавна трябваше да се скрие и да спре да се занимава с политика, след отчаянието, до което беше докарал унгарците. Тогава замалко му се размина линчът. Удивителна е личната му смелост да се появява отново пред публика!

Вона е известен ту с показателните издевателства над цигани и евреи, ту с призивите за противоестествен съюз между Русия, Турция и Германия, ту с ярки интервюта в рускоезичната преса, в които подхвърля сензации.

Обаче, и Дюрчани, и Вона, всъщност са много полезни за Орбан. Той просто се обръща по посока на Дюрчани и казва на избирателите: "Ако не ме харесвате мене, ще се върне този!" И така остава без алтернатива.

А Вона преди четири години му помогна с "оригиналната" си геополитическа концепция, възприета за известно време и от ФИДЕС. Така Будапеща успя да излъже Анкара и Баку да изкупят унгарските държавни облигации за три милиарда долара. Срещу пускането на свобода на военния престъпник Рамил Сафаров.

Това не пречи на Орбан сега да твърди, че ислямизацията в Унгария е забранена със закон.

Както се казва, с такива противници като Ференц Дюрчани и Габор Вона, на Виктор Орбан не му трябват съюзници...