Сагата около пола на Брижит Макрон е определено фалшива новина и дезинформационна кампания, според която първата дама на Франция е родена като мъж. Официални документи, семейни архиви и съдебни решения категорично доказват, че Брижит Макрон е родена като жена с името Брижит Троньо. Конспирациите обаче продължават.
В края на 2021 г. във Франция се разпространява слухът, че Бриджит Макрон всъщност е нейният собствен брат - Жан-Мишел Троньо, който си е сменил пола. Теорията е генерирана от крайнодясната журналистка Наташа Рей и е популяризирана в YouTube от блогърката Амандин Роа.
Конспираторите твърдят, че Бриджит никога не е съществувала, а децата ѝ всъщност са заченати от Жан-Мишел и друга жена.
Слухът се превърна в международен феномен с над 2 милиарда гледания в мрежата, подхранван от американски консервативни коментатори, като Кендис Оуенс.
Френското президентско семейство отвърна с мащабни съдебни действия, но духът от бутилката вече бе пуснат. През септември 2024 г. френски съд призна за виновни двете основни разпространителки на слуха Рей и Роа за клевета и ги осъди да платят обезщетение от общо 13 000 евро на Бриджит Макрон и нейния брат.
Семейство Макрон продължи да подава искове за клевета, включително срещу чуждестранни инфлуенсъри и подкастъри, за да спрат разпространението на "джендър дезинформацията". Появиха се всички легални документи от раждането на Бриджит Троньо, свидетелства за браковете ѝ, както и снимки от нейното детство, които напълно оборват конспирацията.
Анализаторите посочват, че атаката е политически мотивирана и цели да злепостави френския президент Еманюел Макрон. Все пак политическият отзвук от конспиративната теория относно биологичния пол на Бриджит Макрон се превърна в глобален феномен, използван като инструмент за политическа дестабилизация, трансофобска реторика и антиглобалистки кампании.
Лъжливата теория, че първата дама на Франция е родена като мъж под името Жан-Мишел Троньо, прерасна от маргинален слух в сериозно международно и юридическо бойно поле. Слухът беше умишлено лансиран в края на 2021 г. от крайнодесни активисти и антиваксърски групи непосредствено преди президентските избори през 2022 г. Целта беше пряка политическа атака срещу Еманюел Макрон, целяща да подкопае неговия авторитет и легитимност пред консервативните гласоподаватели.
През 2024 и 2025 г. конспирацията придоби нов политически живот в САЩ, подкрепена от влиятелни фигури от консервативното крило и движението MAGA (Make America Great Again), най-известната от които е инфлуенсърката Кандис Оуенс. Дезинформацията беше интегрирана в по-широката кампания на американските републиканци срещу транссексуалните хора, използвана за мобилизиране на консервативния електорат.
Парадоксално, реакцията на самото президентско семейство също предизвика дебати. Експерти посочват, че яростната правна защита и третирането на твърденията, че някой е транс, като най-обидната възможна клевета, понякога се приема негативно от ЛГБТИ+ организациите, тъй като индиректно стигматизира транссексуалната общност.
Семейство Макрон заведе мащабно дело за клевета в САЩ срещу Кандис Оуенс. Случаят повдигна сериозни правни въпроси, тъй като защитата на Оуенс се позовава на Първата поправка за свободата на словото в САЩ, докато адвокатите на Макрон са принудени да подготвят научни и медицински доказателства, за да опровергаят твърденията в американския съд. Сагата показва как личният живот на политическите лидери се превръща в оръжие за дезинформация от ново поколение, където границите между лична обида и координирана политическа атака са напълно заличени. Няма официални или представителни социологически изследвания, които да измерват директна обществена подкрепа във Франция за самата конспиративна теория, че Бриджит Макрон е родена като мъж. Вместо това френското общество и съдебната система категорично третират казуса като трансфобски кибертормоз, дезинформация и политическа атака.
През януари 2026 г. съдът в Париж призна за виновни 10 души за кибертормоз срещу първата дама на Франция. Те бяха осъдени да платят обезщетение за морални вреди, като съдът подчерта, че разпространението на тези слухове нанася сериозни вреди.
Преди това, през септември 2024 г., двете основни инициаторки на слуха - блогърката Наташа Рей и медиумът Делфин Жегус, бяха признати за виновни за клевета. Въпреки че през 2025 г. част от обвиненията бяха преразгледани на база "свобода на изразяване", казусът стигна до Върховния касационен съд на Франция. Основното ядро, което споделя хаштаговете по темата пола на първата дама на Франция, е свързано с радикални политически опоненти на Еманюел Макрон с цел неговата дестабилизация.
Слухът бързо беше припознат от конспиративни движения, които използват същия модел на дезинформация, прилаган в миналото и срещу Мишел Обама в САЩ. Макар и без електорална тежест, в интернет пространството казусът придоби огромна видимост, достигайки близо 2 милиарда импресии и гледания в световен мащаб поради алгоритмите на платформите.
Френските социологически агенции, като IFOP, Ipsos и Elabe, редовно измерват одобрението за Еманюел Макрон и Бриджит Макрон, но обвързват промените в техния рейтинг с политическите кризи във Франция като пенсионната реформа, изборите, икономиката, а не с абсурдните онлайн слухове. Самият Еманюел Макрон публично дефинира атаките като "трансфобска дезинформация", целяща да удари честта на семейството му в услуга на радикални идеологии.
Конспиративните теории всъщност възникват като механизъм за справяне с несигурността и страха, предлагайки прости обяснения за сложни събития. В политиката те се използват целенасочено за поляризиране на обществото, подкопаване на доверието в демократичните институции и мобилизиране на избиратели чрез внушения за "тайни елити" и външни врагове.
Конспиративните теории помагат на хората да си обяснят кризисни ситуации, като прехвърлят вината върху скрити сили, вместо да приемат случайността или сложността на света. Социалните мрежи и алгоритмите действат като катализатор, който разпространява фалшиви новини много по-бързо от фактите. Конспирациите ерозират доверието в изборните процеси, научните факти и институциите, което затруднява управлението и прокарването на адекватни политики. Но пък се оказва, че влияят върху избирателната активност. Докато едни избиратели се мобилизират от страховете, породени от конспирациите, други изпадат в апатия и отказват изобщо да участват в политическия живот. Нищо ново за Франция. Да му мисли семейство Макрон!
USD
CHF
GBP
